ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ (Изповед)


„Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат3:2, 4:17)

Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност. Думата покаяние, на гр. ез. метаноя = промяна на ума, означава промяна на начина на живот и светоглед. Изповедта предполага изпитването на всички дела, които някой върши и за които съвестта (другият, или ближният) го обвинява.

По думите на Христос всички заповеди се съдържат в двете Божии заповеди за любовта: към Бога и към ближните „А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците”. (Мат.22:37-40). Така най-важна за нравствеността на Православната църква е любовта, защото любовта е основата на новия живот в Христос. Разбира се, ние трябва да се стремим да спазваме Десетте Божии заповеди, но, ако нямаме любов, нищо не сме (вж. 1Кор.13). Преди изповед трябва да помислим и анализираме през погледа на Христос живота, постъпките и мислите си и да застанем пред иконата Му до свещеника с отворено за разкаяние сърце и готовност за промяна. Редно е по-често да пристъпваме към тайнството Покаяние, за да приемаме достойно св. Причастие.

Това свето тайнство не е обвързано с условие за участие в Евхаристията, но неговата важност се вижда от думите на разрешителната молитва при изповедта: „Приеми го и го присъедини към светата Църква чрез нашия Господ Иисус Христос”. В Църквата, т.е. в Евхаристията като икона (образ) на Бъдещия век, всички, които се каят, могат да станат участници в новия живот и в Бъдещото Божие Царство.

Винаги трябва да се съветваме с нашия свещеник, за духовното ни състояние, покаянието ни, подготовката за Причастие и изобщо за живота ни в Христа.

Прочетете повече в …

Архимандрит Серафим. Нашата вяра, надежда и любов, С2005
Коев. Т. Православен катехизис и послание, СИ
Пено. З. Основи на православната вяра – катихизис, ВТ 2008
Църква, Православие, Евхаристия – антология, ч.1, С1999
Афанасиев,прот.Н., Трапеза Господня,
ВТ1999,Въплътилият се Бог – Празничен катехизис С2007
Евдокимов, П. Православието, С 2006
Църковен вестник, бр. 2-5/2008 (за причастяването)
Списание Мирна, бр.17/2002
Фелми, К. Въведение в съвр. православно богословие, С2007
Шмеман А. Великият пост, Омофор 1998Коев. Т. Бакалов. Г. Въведение в християнството, С2000
Воробьов, прот. Вл., Покаяние, изповед…, С2006
Йеротич, Вл., Учението на св. Йоан Лествичник и …, С2007
Кураев,А. Традиция. Догмат. Обряд, С1996
Дезей, архим. Пласид, Сигурност в невидимото, С2007
Софроний (Сахаров), архим., Свети Силуан Атонски, С2008
Църковен Вестник, Списание Мирна,
Списание Християнство и култура