Кратък исторически преглед

Като духовна школа Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел”.
През 1897 г. Св. Синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков.

Изглежда Св. Синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 дка в местността Курубаглар – голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на това, място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Св. Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преславски и Варненски митрополит Симеон                     княз Фердинанд I

На тържеството присъстват ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона – архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.

На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.

Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време например в Семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, като всички руски издания са дар от руския Св. Синод.

От. самото начало на функционирането си Софийската духовна семинария е под прекия надзор на синодалните архиереи, които следят за нормалното протичане на учебния процес, участват лично при провеждането на зрелостните изпити, присъстват на годишните актове.

На 26 октомври 1904 г. – Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски” от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.

През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.

С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918) обаче – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото – оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е обърната на военна болница.

След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет.

Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.

След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията – в Рилския манастир, в с. Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир – Соколски. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.

След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.

Чак след опразването на семнарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 т. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец па пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса – сгради  с желязна ограда и самостоятелен вход.

При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. От тях личи стремежът на учнтелската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.

През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.

Архимандрит Сионий (впосл. Велички епископ), ректор на Софийската духовна семинария до юли 2009 г.

Софийска Духовна Семинария “Св. Иоан Рилски”

Ректорите от 1903 г. до сега

1. Йоаким Бакалов (1903-1904);

2. Архимандрит Климент, впосл. Врачански митрополит (1904-1906);

3. Велички епископ Неофит, впосл. Видински митрополит (1906-1912);

4. Архимандрит Макарий, впосл. Неврокопски митрополит (1912-1916);

5. Йоаким Бакалов (1916-1917);

6. Драговитийски еп. Павел, впосл. Старозагорски митрополит (1917-1923);

7. Архимандрит Климент (март-август 1923);

8. Велички еп. Михаил, впосл. Доростолски и Червенски митрополит (1923-1926);

9. Стобийски еп. Борис, впосл. Неврокопски митроолит (1926-1931);

10. Траянополски еп. Антим, впосл. Ловчански митрополит (1931-1936);

11. Смоленски еп. Евлогий, впосл. Сливенски митропит (1936-1938);

12. Драговитийски еп. Харитон (1938-1941);

13. Архим. Николай, впосл. Макариополски епископ (1941-1944);

14. Атанас Димитров Караянев (1944-1946);

15. Смоленски еп. Тихон (1946-1971);

16. Браницки еп. Герасим (1971-1986);

17. Архимандрит Йоан (1986-1987);

18. Проф. протопр. д-р Николай Шиваров (1987-1988);

19. Знеполски еп. Игнатий, впосл. Плевенски митрополит (1988-1990);

20. Константийски еп. Григорий, впосл. Великотърновски митрополит (1990-1994);

21. Архимандрит Серафим (1994-1996);

22. Архимандрит Сионий, впосл. Велички епископ (1996-2009);

23. Архимандрит Сергий (1.07.2009-30.11.2010);

24. Ставроф. ик. д-р Захарий Дечев (30.11.2010 – до – )