Home > ХРАМ „СВ. ЙОАН РИЛСКИ” > Кръщене / ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ

 

Кръщението е тайнство, в което вярващият чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух от свещеника се очиства от първородния грях и своите лични грехове.

Кръстниците в православната църква поемат грижата да наставляват и напътстват новокръстените в бъдещия им живот на християни.

Миропомазването се извършва веднага след кръщението. Обединяването на двете тайнства е твърде древно. Светият Дух  бележи душата на посвещавания с небесен и божествен печат, а видимо това става, когато свещеникът помазва със св. миро тялото на новокръстения.

За Светото кръщение в нашия храм е необходимо:

 

За кръстникът:

  • да представи кръщелно свидетелство
  • да е запознат със Символа на Вярата

За кръщаваният:

  • да представи копие от Акт за раждане
  • ако е над 10 години да е запознат със Символа на Вярата

За кръщението е нужно:

  • кръстче за поставяне на новокръстения
  • голяма кърпа за новокръстения
  • кърпа и сапун за свещеника
  • малка китка за поръсване
  • олио или зехтин                                                                                                                                   

 

 

СВЕТО ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ

 

„Всички вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Алилуия!“(песнопение от кръщенето,  съставено върху Гал.3:27)

„Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“  (Деян.2:38).

Кръщението е тайнство, в което вярващият чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и личните грехове, възражда се за нов, праведен и свет живот в единение с Бога. В православната църква има традиция да се кръщават деца, а техните кръстници и родителите им поемат задължението да ги напътстват в бъдещия им живот на християни.

Водата

Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан.3:5)

Възраждането се извършва с вода и със Светия Дух. Чрез призоваването на Св. Дух по време на кръщението водата се пречиства от всяко зло влияние и добива освещаваща сила.

Отричане от злото

Кръщението изисква предварителна нагласа на душата. Затова в началото се извършва отричане от злото. Свещеникът духа в лицето на кръщавания с диханието на Живота, аналогично на вдъхването на живот при създаването на човека (Бит.2:7). Обръщайки се на запад – тук символ на света, тъмнината, посоката на сатаната, кръщаваният се отрича тържествено от властта на врага. Това е акт на свободната ни воля. След това се обръща на изток – символ на  волята ни да следваме Бога – на изток е олтара, от изток изгрява светлината.

Изповядване на вярата

Вярвам в Него като в Цар и Бог

Тържественото четене на Символа на вярата е израз на собствената вяра на съчеталия се с Христа. Знанието ни за Христа е на път да стане познаване на Христа.

Елеят на радостта

В древния свят елеят се е използвал като лекарство и източник на светлина, следователно на радост. На гръцки означава милост, а в Библията е и символ на помирението и мира. Помазването с елей е символ на  пресътворяване на човека – на неговото тяло, членове, сетива. Чрез помазването кръщаваният получава  благословението на Църквата.

Потапянето

Кръщението (на гр. ез. ваптизо = потапяне) се извършва с трикратно потапяне във водата от свещеника, обърнати на изток и изричането на думите: Кръщава се рабът Божий …(името), в името на Отца, И Сина, И Светаго Духа. Амин.

Това е Тайнството – дарът на Христовото Възкресение за всеки един от нас. Още веднъж сме в началото. Новият човек е сътворен отново по подобие на Създателя си в един свят, изпълнен с Божия слава.

Новите одежди

Обрядът сваляне на одеждите и обличане в бяла дреха означава връщане към състоянието на невинност. В Рая първият човек отрекъл и отхвърлил съдействието и призоваването на Светия Дух и затова останал гол, разголен, без благодатта на Светия Дух – ето това означава в Библията, че човекът е бил гол. Чрез силата на Светия Дух човекът се „облича в Христа”, охристовява се – това е и символичното обличане на новите бели дрехи.

Тайнството Миропомазване

Миропомазването идва веднага след кръщението. Обединяването на двете тайнства е твърде древно и показва, че с кръщението отново се запечатва изтритият божествен образ, а миропомазването възстановява божественото подобие. Миропомазването е нашата огнена Петдесетница. Св. Дух бележи душата на просвещавания с небесен и божествен печат, а видимо това става, когато свещеникът помазва със св. миро тялото на кръстения и казва: „Печат дара Духа Святаго” (1Иоан.2:20,27, 2Кор.1:21-22). Белязаните със Светия Дух са станали Христоносни, за да бъдат храмове, „изпълнени със Светата Троица”.

Св. миро е направено от елей и много балсами и билки.

Влизане в Царството – Шествието

Следкръщелното шествие (сега трикратното обикаляне на купела) има пасхален и евхаристиен смисъл и е древно по произход. В шествието  новият живот, получен в Кръщението и приел печата на Светото Миро, става преход от този свят в Царството Божие, шествие към новия ден на Божията вечност. Шествието свързва Тайнството Кръщение с Тайнството Евхаристия, в която Църквата изявява дара и присъствието на Царството Божие в този свят.

Евангелието

Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа”. (Мат.28:19)

Този призив, четен след Миропомазването, е обърнат към всеки кръстен. Той означава, че наред с мисионерите, упълномощени от Църквата, всеки миропомазан е до известна степен също мисионер, „апостолски мъж”. Всеки от нас, кръстените, трябва да проповядва Словото Божие, не само на думи, но и с живота си.

Тайнството Евхаристия (Причастяване)

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Иоан.6:56)

Древната Църква съединявала в едно три тайнства, споменавани като главни – Кръщението, Миропомазването, Евхаристията – и наричала всичко това посвещение. Евхаристия е гръцка дума и означава – благодарение, благодарствена служба. Това тайнство се извършва по време на литургията и при него става причастяването на верните. Евхаристията е тайнство на тайнствата по думите на св. Дионисий Ареопагит. Във всички молитви на кръщението и миропомазването се изпросва от Бога и причастяването на новокръстения със светото тяло и драгоценна кръв на Христа. Св. Йоан Златоуст казва: „Веднага щом излязат от водата, ги водят към страшната трапеза, и вкусват от Тялото и Кръвта Господни, и Стават обиталища на Духа Светаго.”  „Краят на всички Тайнства е това – пише св. Симеон Солунски – причастяваме се с Тялото и Кръвта на Самия Христос и телесно се съединяваме с Него.” Така, получилият нов живот, облечен в благодатта на Св. Дух вече е посветен, достоен да участва във всички тайнства на Църквата.

Затова е редно кръстеният да получи своето първо причастие възможно най-скоро след кръщението си. А след това да спазва Църковния ред, като посещава редовно богослуженията в храма, спазва постите на Църквата и изповядва греховете си пред свещеник, за да е достоен да се причастява със Светите Дарове и така да бъде истински член на Църквата Христова.

Постригването

Последният обряд е постригването на косата. То винаги е било един от основните религиозни обреди, символ на покорство и жертва. От незапомнени времена човекът смятал косата за съдържаща власт и сила. Пример за такава вяра е библейската история за Самсон. Християнският обряд на постригването освен в кръщелното богослужение се извършва при замонашаването и при посвещаването на четци, иподякони, певци, тоест на членове на клира.

Новият живот

Всеки от нас, който е кръстен, е направил вече своя избор – да живее един нов живот, живот в Христа. А това означава да  спазва двете Христови заповеди на любовта, в които се съдържат Десетте Божии – „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си„. (Лука.10:27).

Прочетете повече за кръщението в …

Архимандрит Серафим. Нашата вяра. СИ,  С 2005
Коев. Т. Православен катехизис и послание. СИ,
Шмеман А. От вода и дух . Омофор 1997
Пено. З. Основи на православната вяра – катихизис. Изд. Синтагма В.Т. 2008
Евдокимов, П. Православието. С. 2006
Въплътилият се БогПразничен катехизис. Омофор 2007
Фелми, К. Въведение в съвременното православно богословие. С. 2007
Коев. Т. Бакалов. Г. Въведение в християнството.  С. 2000
Кураев,А. Традиция. Догмат. Обряд. С.1996
Църковен Вестник, Списание Мирна, Списание Християнство и култура,
Православен молитвеник, СИ, С.1995

www.bg-patriarshia.bg , www.pravoslavie.bg , www.pravoslavieto.com , www.pravoslavnoto-hristianstvo.com , http://logos-bg.net