fbpx
Home > новини > СЛОВО ЗА СВЕТЛИ ВТОРНИК

СВЕТЛИ ВТОРНИК

 

Всеки, който призове името Господне,

ще се спаси.”

svetli_vtornik

(Деян.2:21)

 

Братя и сестри,

Библията е книга боговдъхновена, в нея няма капка противоречие, прашинка невярност. И това се вижда още по-ясно, чувства се с още по-голяма тежест на днешния най-светъл празник – Възкресение Христово.

В думите „Христос Возкресе.” и техния отговор „Воистина Возкресе.” виждаме това – а именно – че, далеч не е единствено и достатъчно ние да призоваваме Бога, и след като го сторим вече душата ни да е сигурна, че ще се спасим. Трябват и дела, като едно естествено продължение на Христовите заповеди – а в Светата Библия примери за това има повече, отколкото се вижда на пръв, че и на втори поглед.

За нас – всички, които днес сме тук; които по една или друга причина не смогваме редовно да ходим на църква, за да можем „На Господа да се помолим.” Христовото Възкресение е необорим епизод от естествения ход на Историята. И този момент, случил се преди толкова векове е да ни потвърди, че не ни е нужно физическо доказателство за съществуването на нашият Господ и Бог Иисус Христос, а само вяра.

Потвърждение на тези думи е и пасажа от днешното евангелско четиво, гдето се казва това, че когато Възкръсналия и неговите домакини били на трапезата Иисус взима хляба, благославя го, преломява го и им подава и тогава Спасителят става невидим за техните очи. Тъй е и за нас днес – не ни е нужно ние с физическите си сетива да видим възкресението Му, или като един Тома Неверни да трябва да турим пръст в раните на ръцете и нозете му, за да повярваме, че Той наистина е възкръснал. А тогава единственото, което ще дочакаме като резултат от нашето собствено неверие ще са думите Иисусови: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.(Иоан.20:29). Ние ще бъдем този Тома, ние ще изпитаме вътрешен трепет на огорчение от собствената ни не смела постъпка, изпълнена със съмнение.

И ето, че доказателства от гледна точка на физиката изобщо не са ни нужни.

Думите на пътниците, които го приютяват, стигат – а именно: „И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?(Лук.24:32). Нашето сърце гори точно като тяхното – нищо, че ни делят само някакви си две хиляди години. Ние със сърцето си вярваме непоклатимо, че да – Иисус Христос е бил разпнат, умрял на кръста, възкръснал… и всичко това, за да понесе на плещите Си нашите собствени грехове; Той да ни отърве от тях, та ветхия човек в нас да умре наедно със Спасителя на света, за да можем и ние – както разбойника на кръста – да се обърнем вътрешно, да претърпим един катарзис, който толкова да ни промени, че да нямаме колебание в себе си, че да не се смущаваме, нито страхуваме от думите Христови, с които думи Той се обръща към спътниците си, докато вървят по пътя: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!(Лук.24:25).

Братя и сестри,

Христовото Възкресение ни служи като основа, като фундамент в живота ни, да казваме с абсолютна убеденост, че Иисус Христос наистина е възкръснал от мъртвите.

Заедно с Него възкръсваме и ние – в нас започва да тече един съвсем различен от досегашния ни живот. Ние – в буквалния смисъл на думата – забравяме какви сме били, че сме били „Аз” и се обръщаме в членове на Църквата Христова, ставаме част от нейното тяло.

И няма нищо по-приятно за вътрешния ни свят, нищо, което да го подреди в хармония от свършека на някое наше дело с думите „Слава на Бога”, а още повече тия дни – да се погледнем и кажем „Христос Воскресе”…, за да възкръснем и ние от пепелта на греховете и съблазните си, та да можем изправяйки се – чрез днешния поздрав, или чрез молитва – да помолим Господа Иисуса Христа тъй: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.(Пс.50:12). И тогава ще намерим смисъл в думите от Евангелието на Матей: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.(Мат.5:48).

Амин.

Изготвил: Христо Димитров, II Паралелен курс, 2013-2014 г.