СЕМИНАРИСТ СПЕЧЕЛИ 1-ВО МЯСТО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „БОГ Е ЛЮБОВ“

юни 7, 2016  
Публикувано в новини

СЕМИНАРИСТ СПЕЧЕЛИ 1-ВО МЯСТО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „БОГ Е ЛЮБОВ“

 Днес 07 юни ученикът от  Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ Щелян Димов от IX клас спечели 1-во място на  Националния конкурс „Бог е любов“ в жанра разказ/есе.

Награждаването на победителите от конкурса се състоя в Бачковската света обител „Успение Богородично“. Грамотите, подписани от зам. министъра на образованието и науката Деан Стаматов, бяха връчени от Русенския митрополит Наум и главния експерт в Министерството на образоването и науката (МОН) Коста Костов.

Конкурсът „Бог е любов“ се организира всяка година от  Светия Синод на БПЦ-БП съвместно с (МОН). Тази година се проведе  XV-тото издание на конкурса за детско произведение. Конкурсът започна от началото на м. декември като в него участват няколко хиляди ученици от цяла България във всички възрастови групи, които творят в жанровете разказ/есе, поезия, рисунка и приложни изкуства. В продължение на пет месеца те разсъждаваха върху безкрайната и вечна любов на нашия Спасител – Господ Иисус Христос.

 По надолу публикуваме есето на Щелян Димов „…“,

DSC_0103

Бог е любов, а любовта в нас е образ Божий

„Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов”/1 Йоан 4:8/

Да обичаш- тази тръпка в хладното ти сърце, близко с някой друг или дори част от него. Да усетиш мирния светъл пламък в душата си, запален от нечия ръка. А жаждата за обич към ближния от наша страна, желанието да сме добри към него, да го уважаваме и любим е едно от основните стремления в живота, цел в ежедневието ни.

Това желание е дори най- лесното и радостно за нас. Господ ни е създал, за да Му служим всеки както може, но заради този служба, Той ни е сътворил добри. Във всеки от нас присъства този Дух Светий, който винаги ни подканва да дадем любовта си на ближния. Ние постоянно търсим някой, който да ни обича истински и затова ние също започваме да обичаме хората около нас, за да открием взаимната любов. За наша радост, точно тази нужда, превърната в дело, е благоприятна в очите на Господа. Това може да ни убеди, че никой и никакви земни пречки не могат  да ни спрат да обичаме, да ни спрат да славим Бога.

Но как усещаме любовта? Разтапянето на сърцето, щастливото усещане за мир в него, допълването му от някой друг, свободата на сърцето,радостта от  това че има някой до теб, с когото да се чувстваш сигурен. Знаем, че Бог живее в нас- Неговия Свети Дух изпълва цялата ни вътрешна душевност, цялото ни сърце, и така става ясно, че точно Той е тази любов в нас, Той е този, който ни подканва да я дарим на брата, а ние сме тези, които решаваме дали да тръгнем по този душеспасителен Божий път с любовта или не.

Най- трудното в денонощно време е и да покажем на обществото, че тази любов е не само плод на нашия житейски опит и на благочестивия ни характер, а дар Божий на хората да се обичат помежду си и така да възхвалят Неговото име.

Много хора не разбират думите и тълкования за Божията сила и любов. Опитваме се да им обясним, но те пак и пак не могат да познаят Истината. Трябва да приемем, че винаги пред нас е смирения образ на нашия Госпо, тъй като всеки човек е Негово творение, от неговите ръце. Свети Йоан Дамаски казва: „Бог създаде със собствените Си ръце човека от видима и невидима природа по Свой образ и подобие, а подобието изисква добродетелност, доколкото е по-силна всекиму”.Трябва винаги да любим и даваме всичко от себе си и няма да е нужно да се безпокоим дали човекът пред нас ще ни повярва и ще усети Божията любов, тъй като вярата е дар от Всемилостивия Бог. Просто е нужно да се стремим към двете му основни заповеди за да наследим блаженото Му Царство – „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;

а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си” /Мат. 22:35-40/.

В моя живот, само за изминалите петнадесет години съм осъзнал много малко от Истината. Като малък обичах всекиго и не знам дали това се дължеше на качеството ми, че съм твърде доверчив или на факта, че съм бил много малък и чист и никой свестен човек не може да погледне сладко дете и да не му помогне с каквото и да е. Така, заради тези им постъпки, в моите очи нямаше човек, който да притежаваше нещо срещуположно на свойството си да е добър. Но пораснах и осъзнах, че всички носят в себе си и зли помисли, дори и аз. Но живота на всеки си зависи от самия него и за това се опитвам  да ги обичам, тъй като и те са творение Господне, тъй като са мой братя.

Божията любов е необятна и безценна. Той ни я дарява, дори когато грешим, дори когато се повалим пред Него и то отново за да не губим вярата си и да продължаваме да обичаме един друг. „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове”/1 Пет. 4:8/. Този библейски цитат ни дава увереност в това колко е силна Божията любов и колко е силна любовта в нас.

Любовта е най-висшата ценност в християнската нравствена система. Човек може да обича близките си. Да обича родината си. Но е особено трудно да надмогне омразата към врага и да я превърне в любов. Като обича всички и отвръща на злото с добро, човек се изкачва до най-високото стъпало на нравствената стълбица. Там, където на ангелски криле го чака Всевечната Любов.  Бог е любов. Любов, която подбужда трезвото ни съзнание, Светия Дух и  добротата, скрити дълбоко във всеки от нас.

6f0c5967c15b09d6efdf32b92bf39c90 364ca35dae3c1f110dd9e6742eae5fd0 DSC_0107