Home > новини > Есе на тема: “Рождество Христово – празник на Божията любов” – Щелян Димов ученик от XI кл.

Рождество Христово – празник на Божията любов

МОЯТА КОЛЕДА

(есе)

Светлина, уют, мила дума. Всеки се нуждае от тях, а Коледа е времето от годината, когато традиционно си правим равносметка и се замисляме за важните неща – поставяме си нови цели, даваме си обещание да бъдем по-добри, да се усмихваме повече, да казваме по-често „Добър ден!”, „Благодаря!”,  и да подаваме ръка на нуждаещите се.

Но ето в навечерието сме на светлия празник, в който нашия Бог слезе на земята, за да ни научи на вечните и непреходни евангелски, а и общочовешки идеали за доброто, а у мен остават много въпоси.

Нашите сетива са приспособени за видимия свят, в който действат законите на времето и пространството. Така невидимият свят по е недостъпен за нашите сетива, а следователно недостъпен за нас остава и надестественият Бог. Затова е толкова ценен за мен и идващият празник, защото той осмисля всичко – Бог в своето милосърдие и любов към заблудилото се човечество определи сред нас да дойде Неговия Син – Бог Слово, за да преподаде истината, да ни спаси и да ни посочи пътя към вечния живот, за да можем с нашите телесни сетива да го познаем.

Ето задавам си въпроса – какъв е въобще целият смисъл от Божието Въплъщение, ако не съумея да изживея самото Рождество, ако не стана част от Рождеството, ако не го почувствам с душата си?!

Усещате ли как сега, със всеки изминал ден, като се приближаваме все повече до великия празник, всякаш всичко всичко около нас става светло и чудно?

Седейски на леглото си в стаята, гледам през порзореца и виждам постоянно как всичко се преобръща. Наблюдавам как шумолящите дъждовни капки разбиващи се в прозореца, се изменят в пречупващи нощната светлина снежинки, сипещи се все по-плавно.

Виждам грейналите лица и души на всики, които до вчера, като че ли, бяха обзети от есенната меланхолия, как сега се променят.

Ето сега накрая на годината някак си Христос освещава цялата природа, за да ни припомни как светлината на Витлеемски звезда, сияйно осветли тъмната и студена пещера, където в белоснежни пелени се роди Младенецът.

Рождество Христово е призвание за на нашето духовно възраждане.

Смятам, че Бог прави всичко възможно, за да го видя и позная при нашата принизена сетивност.

Явилият се и живял между нас в плът Бог става единствената възможност за мен да го позная. Чрез Въплъщението Бог става достъпен за всеки. Чрез Христос Господ дава на човека възможност да общува с Него.

А защо е нужно всичко това, като ние сме, били сме,  а вероятно и ще останем с телесни сетива, неможещи да прозрат извън видимия свят. Един е отговорът и е много прост – от любов.

За мен Рождество Христово е пранзик на любовта, на любов към нас. И единствено средство за човека достойно да отговори на Бога с любов.

„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” /Иоан 3:16/

И… Това е смисъла на моята Коледа. Да е изпълнена с любов.

Утре ще се прегърнем семейство си, ще споделяме празничните емоции, ще седнем с любими хора на богатата коледната трапеза, богата не толкова заради многото апетитни постни ястия сервирани на масата, а  обогатена с радостен дух. Тъй като Христос ще отпразнува своя рожден ден с нас, и това ми дава смисъл – да стана част от това Рождество, да го почувствам вътре в себе си. Чрез размисъла за великото историческо събите – Раждането на Младенеца, като мога да осмисля значението му, да се устремя към моето собствено духовно възраждане.

В празничните дни всеки има една лична огромна мечта. Сега аз ще споделя с вас моята –силно желая да забравим болката, обидите и бедността, и с искренни очи да се погледнем, защото Христос ни приема такива каквито сме и ни освещава. Този знак на любов преобръща света, съсипва дявола, побеждава смъртта. За това нека не забравяме и си припомняме по често /1 Кор 13:2/ „ако любов нямам, нищо не съм”!

Щелян Димов 11 кл.

Фотография – Емил Добрев