Пасхална радост

Похвално слово за Пасха от Св. Йоан Златоуст.

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!

Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!

Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! [Мат.10:10, 20:1-8].

 

Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!

Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!

Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!

Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!

Богати и бедни, заедно ликувайте!

Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!

Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!

Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!

Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!

Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!

 

Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“

Огорчи се, защото биде обезсилен!

Огорчи се, защото биде посрамен!

Огорчи се, защото бе умъртвен!

Огорчи се, защото бе провален!

Огорчи се, защото е окован!

Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!

 

„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ [Ос. 13:14, Koр. 15:55]
Възкръсна Христос и ти биде повален!

Възкръсна Христос и паднаха демоните!

Възкръсна Христос и се радват ангелите!

Възкръсна Христос и живот се въдвори!

Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).

Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

 

Програма на великденските богослужения

 

дата/ден	празник	час	богослужение
07 април Събота	Лазаровден	8.00	Утреня, св. Литургия
08 април Неделя	Цветница	8.00	Утреня, св. Литургия
12 април Четвъртък	Велики четвъртък	8.00 19.00	Утреня, св. Литургия Велик Маслосвет „Последование на 12-те Евангелия”
13 април Петък	Велики петък	8.00 19.00	Царски часове Изнасяне на св. Плащаница Опело Христово
14 април Събота	Велика събота	9.00 23.30	св. Василиева литургия Пасхално богослужение Утреня, св. Литургия
15 април Неделя	Възкресение Христово, пасха	11.00	„Второ Възкресение” (Евангелие на разл. езици)
16 април Понеделник	Възкресение Христово (Светли понеделник)	8.00	Утреня, св. Литургия
17 април Вторник	Възкресение Христово (Светли вторник)	8.00	Утреня, св. Литургия
22 април Неделя	Томина неделя	8.00	Утреня, св. Литургия

 

Благовещение в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“

Празникът Благовещение е винаги особено почитан в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски“. За мнозина той е многоочакван, тъй като е пределът, след който зимата си отива и настъпва пролетта, носеща в себе си топлината, разцвета и надеждата за предстоящите добри възможности, както и повод за телесно укрепване на трапезата в средата на Великия пост. За други, петокурсниците на средната ни духовна школа (ХІІ кл.), той е дългоочакван, тъй като това е последният ден, в който участват самостоятелно и съборно в празничното богослужение, показвайки за сетен път какво са научили и как са усвоили знанията по източноцърковно пение и типик през петте години на обучението си. За тях това е и денят, в който по традиция чрез официален ритуал предават пазеното от тях семинарско знаме на следващите петокурсници.

Празничен, вълнуващ и тържествен бе денят на светото Благовещение в Софийската духовна семинария и тази година. Семинарският храм бе преизпълнен с ученици, преподаватели, възпитатели, служители и родители, както и с многобройни миряни, приели храма за свое молитвено място и своя енория. Св. Литургия бе отслужена от ефимериите на храма – свещеник Божидар Маринов и свещеник Константин Цанков. Гости на празника бяха деканът на Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ доц. д-р Александър Омарчевски и новопроизведеният професор по педагогика проф. д-р Божидар Андонов.

По традиция, след празничното богослужение, облечени със семинарски раса, с хоругви и знамена в ръце, завършващите петгодишния курс се отправиха към фиалата – мястото на тържествения ритуал на предаването на семинарското знаме. След встъпителни думи на и. д. ректора на Софийската духовна семинария г-н Костадинов започна официалното предаване на семинарската светиня.

От името на петокурсниците Ангел Карадаков сърдечно благодари на семинарската колегия за грижите през петте години на тяхното обучение. „Тук ние изучихме предметите и богословските науки на средното образование – каза в словото си завършващия ученик, – но най-вече ни бе преподаден Самият Христос – Словото на живота и Неговото спасително учение. Тук бяхме възпитани в духа на православното благочестие, послушанието, смирението, любовта и прошката. Научихме за истинския живот – живот в и по Бога. Научихме се да вярваме, обичаме и прощаваме… Обръщаме се към всички вас – преподаватели, възпитатели и служители със синовна благодарност…“ След вдъхновеното и дълбоко затрогващо слово на Ангел Карадаков се пристъпи към най-вълнуващия момент – предаване на семинарското знаме на четвъртокурсниците, съпроводено от полагане през рамо на българския трикольор, които семинаристите си поставят при най-тържествени случаи.

От името на приемащите знамето четвъртокурсници слово произнесе Мартин Кременлиев, който обеща, че ще пазят знамето и традициите на Софийската духовна семинария такива, каквито са им предадени от преподавателите и от семинаристите, техните предшественици.

След това всички зрелостници целунаха св. Евангелие и семинарското знаме, на което от едната страна е образът на св. Йоан Рилски, а от другата е извезан девизът: „Вярвай в Бога – обичай България!“ и получиха от г-н и. д. ректора грамота за “редовно служение на св. олтар, за изрядно певческо участие в храма и семинарския хор, в празненства и публични изяви“.

След тържествената церемония и паметната снимка пред входа на ректората присъстващите се отправиха към аулата в сградата на Семинарията, където бе подготвен скромен празничен коктейл.

Следваща страница »