Семинарията, Благовещение 1920г.

От Самоковското богословско училище (на което е продължител Софийската семинария) са поели своя път в живота:

Иван Кюлев (1872-1956), композитор и хоров диригент. Записал много народни песни от Пиринския край, някои от които хармонизирал, автор на литургия, отпечатана в Москва през 1910 г.;

акад. проф. Тодор Самодумов (1878-1957), педагог, лауреат на Димитровска награда, директор на Научноизследователския институт по педагогика, председател на Върховния читалищен съюз, депутат във Великото народно събрание (1946-49);

проф. Васил Стоин (1880-1938), музикален фолклорист, записал (без да използва техника) 12000 народни песни, директор на Музикалната академия. Според Стоин западната църковна музика заимства диафонията от народния двуглас на прабългарите, преселени в Италия през VI-VII век;

акад. проф. прото-презвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965), оглавявал катедрата по църковно право и християнска социология в Богословския факултет на СУ (1923-1960), един от основоположниците на същия и пръв негов декан, ректор на Софийския университет (1940-41), основател на списание “Духовна култура”, пръв предстоятел на храм-паметника “Св. Александър Невски” (1926-1961), автор на “Правото и Църквата”, “Държава  и Църква”, “Ницше и християнството”, “Религиозността на Пушкин” и др.;

Сирак Скитник,  псевдоним на Панайот Т. Христов (1883-1943), поет, художник, художествен критик, театрален деец, публицист, сценограф и режисьор, пръв директор на Радио София, пръв председател на Съюза на художниците;

Минко Генов (1880-1950)  литературен историк (“Етюди върху старобългарската литература”).
В Цариградската духовна семинария са получили своето образование:

академик проф. д-р Иван Снегаров (1883-1971), историк на Българската църква и култура (“История на Охридската архиепископия”, “Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове”), завеждал катедрата  по църковна история в Богословския факултет на СУ (1933-56), четири пъти декан на същия, директор на Института за българска история при БАН;

проф. д-р Иван Марковски (1885-1972), основател и дългогодишен ръководител (1924-60) на катедрата  “Свещено писание на Стария завет” в Богословския факултет на СУ, четири пъти декан на същия, автор на около 70 студии   “Библейска археология”, “Въведение в Св. Писание на Ветхия завет” и др.;

Петър Динев (1889-1980), композитор и музиковед, автор на популярната “Общодостъпна народна литургия”, на музиковедски трудове (“Народнопесенни елементи в българския църковен напев”), превел от невмен на съвременен нотопис музикалните съчинения на Йоан Кукузел, хармонизирал много македонски народни песни.

…

В Софийската семинария са получили своето образование голям брой български политически и държавни дейци, учени, писатели и хора на изкуството:

акад. проф. протойерей д-р Иван Гошев (1886-1965), археолог, епиграф, директор-основател на Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, завеждал дълги години (1933-58) катедрата по литургика в Богословския факултет на СУ, два пъти декан на същия, автор на изследвания по литургически въпроси и Кирило-методиевски проблеми;

Еньо Николов (1887-1966), литературовед, езиковед и педагог;

акад. проф. Николай Райнов (1889-1954), писател, критик, изкуствовед, художник и преводач; автор на “История на изкуството” (12 тома), “Вечното в нашата литература” (9 т.), “Приказки от цял свят” (32 т.), “Богомилски легенди” и др.;

проф. д-р Христо Гяуров (1889-1966)  титуляр на катедрата по Св. Писание на Новия завет в Богословския факултет на СУ (1938-60), автор на “Единно евангелие”, “Денят на Тайната вечеря” и др. Правил проучвания за гроба на Васил Левски;

проф. д-р Димитър Дюлгеров (1890-1966), ръководил катедрата по догматическо богословие в Богословския факултет на СУ (1934-1960), два пъти декан на същия, разработвал въпроси в областта на догматиката и критика на инославните изповедания и на сектите в България  “Римският папа пред съда на Свещеното писание и църковната история” и др.;

Димитър Осинин (1891-1981)  писател и фолклорист, народен деятел на културата; един от главните инициатори и организатори на фолклорните събори в Копривщица и на съборите за прослава на хайдутството на “Агликина поляна”. Заедно с П. Делирадев установява и маркира пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан. Събира, обработва и издава народни песни;

проф. протойерей д-р Христо Димитров (1891-1973), завеждал катедрата по пастирско богословие и омилетика в Богословския факултет на СУ (1935-60), автор на проповеднически, пастирологически, катехизически и дидактико-методологически трудове;

Димитър Гичев (1893-1964), депутат в ХХI, ХХII, ХХIII и ХХIV Народно събрание, министър на земеделието и министър на търговията;

проф. Александър Милев (1904-1980), езиковед, литературовед, лексикограф, преводач; съставител на учебници и речници по старогръцки и латински език, на “Речник на чуждите думи”, превел “Илиада” от Омир и пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Охридски, автор на “Гръцките съществителни имена в българския език”, “Езикът на История славяноболгарская” и др.;

Сава Чукалов (1889-1971), писател и научен работник, издал първия пълен руско-български речник, който беше в употреба много десетилетия;

Славчо Атанасов, редактор-издател на известната в миналото библиотека “Златни зърна” (10-15 романа годишно от световноизвестни автори  Ромен Ролан, Ъптон Синклер, Арчибалд Кронин, Стефан Цвайг, Джон Голсуърти, Екзюпери и др.);

Ангел Попконстантинов (1905-1981), дългогодишен диригент на хора на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” (1941-76) и преподавател по музика в Духовната академия; записал със световноизвестния бас Борис Христов избрани църковни композиции (между тях и известното на всички българи “Многая лета”);

Спас Кралевски (1908-1969), писател;

проф. д-р Куьо Куев (1909-1991), литературен историк, автор на повече от 150 научни публикации (“Съдбата на старобългарските ръкописи” и др.), декан на факултета по славянска филология при СУ и директор на Центъра по българистика към БАН;

акад. проф. Александър Бурмов (1911-1965), историк, автор на около 150 исторически изследвания, ректор на Висшия педагогически институт във В. Търново;

Камен Калчев (1914-1988), писател, лауреат на Димитровска награда, народен деятел на културата, директор на издателство “Български писател”, главен редактор на сп. “Септември”, председател на Съюза на българските писатели, автор на “Син на работническата класа” (роман за комунистическия вожд Георги Димитров) и др.;

акад. проф. Евгени Матеев (1920-1997), икономист, държавен деец, лауреат на Димитровска награда, народен деятел на науката, член на Академията на науките на СССР, член на ЦК на БКП и член на Държавния съвет, министър без портфейл; председател на Централното статистическо управление, председател на Икономическата комисия за Европа към ООН със седалище Женева;

Илия Волен (1905-1982), писател и драматург, лауреат на Димитровска награда, народен деятел на изкуството и културата. Най-известна е новелата му “Йов”;

Андрей Чапразов (1920-1999), драматичен артист. Участвал във филмите “Това се случи на улицата”, “Две победи”, “Големанов” и др.;

Димитър Узунов (1922-1985), оперен певец (драматичен тенор), лауреат на Димитровска награда, народен артист. Завоювал първа награда на Международния оперен конкурс в Париж (1955). Пял на сцените на Болшой театър (Москва), в Миланската “Ла Скала” (Италия), в “Метрополитен Опера” (Ню Йорк), “Ковънт Гардън” (Лондон), “Гранд Опера” (Париж), във Виенската държавна опера и др. Най-добрите му роли са: Дон Хозе (“Кармен”  Бизе), Отело, Радамес и Манрико (“Отело”, “Аида”, “Трубадур”  Верди) и др.;

Йордан Радичков (1929-2004), писател и драматург (“Ние врабчетата”,“Суматоха”, “Лазарица”, “Опит за летене”); сценарист на филмите “Последно лято”, “Привързаният балон” и др.; лауреат на Димитровска награда (1971);

Никола Кочев (род. 1936), историк, осъществил най-добрия превод на “Шестоднев”;

Методий Григоров (род. 1937), хоров диригент, носител на наградата “Добри Чинтулов” и почетен гражданин на Сливен, завоювал със сливенските хорове (детския “Дружна песен”, средношколския “Захарий Стоянов” и смесения “Добри Чинтулов”) 14 награди от международните хорови конкурси в Арецо  Италия, Бидгошч  Полша, Миендзиздройе  Полша, Неерпелт  Белгия, Целие  Словения, Токио  Япония, Превеза  Гърция, Москва  Русия, Опава  Чехия, на Радио Би Би Си и др; автор на първите църковно-певчески сборници с песнопения на български език (две литургии  хорова и монодийна, осмогласник и псалтикийна утреня). Св. Синод му присъжда званието “протопсалт на Българската православна църква”;

ст.н.с. Трендафил Кръстанов (род. 1939), завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1982 г. открива във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, писан през Х век. Изследва го 12 години и излага хипотезата, че най-старата славянска книга е на говорим български език. Наскоро Кръстанов откри точната дата на смъртта на св. Климент и локализира епископското му седалище във Велеград (сега Берат  в Албания). Оказва се, че св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Известен е като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид;

Радко Радков (род. 1940), поет, специалист по раннохристиянска и византийска литература в Института по балканистика, преподавател по класически езици във Великотърновския университет, основател на Старинния театър  София, автор на 20 драми в стихове (“Балдуин Фландърски”, “Хан Аспарух”, “Теофано”, “Петър Делян”, “Еврейката от Търновград” и др.); почетен кавалер на френската култура, двукратен носител на престижната френска награда за поезия “Солензара” и на международната Евтимиева награда на Великотърновския университет;

Тодор Григоров-Терес (род. 1940), певец и композитор, хорист-солист на Българската хорова капела (от 1967), участвал заедно с Борис Христов в записа на “Литургия доместика” от Гречанинов, автор на литургийни песнопения, на кантатите “О писменех”, “Азбучна молитва”, “Похвала за цар Симеон” и на ораторията “Паисий”  издадени на грамофонни плочи и аудиокасети в изпълнение на Българската хорова капела със солист Никола Гюзелев;

Михаил Светлев (род. 1943), оперен певец (драматичен тенор). От 1979 г. пее в Миланската “Ла Скала”, Виенската държавна опера, в лондонската “Ковънт Гардън”, в оперните театри на Мюнхен, Берлин, Хамбург, Франкфурт на Майн, Щутгарт, Дюселдорф и др. През 1980 дебютира във Вашингтон  САЩ в “Бал с маски” от Верди. Гостува в Маями, Сан Франциско, Филаделфия, Хюстън, Торонто, Рим, Ница;

проф. д-р Георги Бакалов (род. 1943), историк, декан на Историческия факултет (1993-99), ръководител на катедра “История на Византия и балканските народи” (2000-03), заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски” (от 2003), гл. редактор на сп. “Български векове” и “История”, специалист в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите  автор на 150 студии;

доц. Димитър Димитров (род. 1943), хоров диригент; определен от БНР като “музикант на годината” за 2002 г. (в категорията на юбилярите), преподавател по църковна музика в Богословския факултет на СУ, диригент на хора при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, на хора при Богословския факултет и на камерния ансамбъл “Йоан Кукузел Ангелогласния” (завоювал I награда на конкурса за църковна музика в Хайнувка  Полша);

доц. Мирослав Попсавов (род. 1950), хоров диригент, завеждащ катедра “Дирижиране” в Държавната музикална академия. Дирижирал е Хора на девойките  София, мъжкия хор “София”, мъжкия хор “Славяни”, църковните хорове при софийските храмове “Св. Седмочисленици” (1987-92) и “Св. Неделя”, както и Софийския ортодоксален хор.

Споделено от:

http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=spiritual_school.xml