Слово за 07 януари 2014 – Събор на Св. Йоан Предтеча

 

        Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

 

Днес, след празника на Богоявление, когато видяхме да просияе Единосъщната и Неразделна Света Троица в едно – Отец от небесата проговори и чрез Дух Свети снизходи над Сина Човешки, когато цялото мироздание занемя пред чудото, началото и надеждата, днес, Светата Православна Църква от най-древни времена отбелязва Събор на Свети Йоан Предтеча.

„Събор”, защото се събираме заедно, в храма, като една църква молитвено и с песнопения да почетем светлата памет на Йоан – Предтечата Господен, сиреч оня, за когото е казал Пророк Исайя, че приготвя пътя на Господа и още повече „прави правете пътеките Му” (Мат. 3:3).

Толкова близо е самият Йоан до Иисус – и за двамата благовестява ангел, и двамата са родени в една година, само с шест месеца разлика, и двамата отбягват страшната смърт като младенци по заповедта на кръвожадния Ирод. Но за Йоан благовести ангел, за Иисус – архангел, Йоан е заченат по човешки, макар и по чудесен начин между престарелите му родители, Сина Божи – безсеменно, чрез пряк акт на Светия Дух, Йоан е спасен с цената на смъртта на баща си пред олтара, скрил го, за да живее, Иисус е спасен чрез послание от ангел Господен до Йосиф (Мат. 2:13).

И много други прилики има в живота на двамата, и много отлики. Самият Господ Иисус Христос говори за него „между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя” (Мат. 11:11) – и наистина, Йоан, син на праведни родители, на пророк, внук на свещеник, твърд във вярата, скъпо платен с много молитви и спасен с цената на живота на баща си, непоколебим в следването на истината – този истински меч на духа не се поколеба за нищо, нито за миг. Така живя и загина, затова просия. Защото той изпълни няколко много важни задачи – пророкува и подготви идването на Бога.

Ние не сме пророци, пророчествата са изпълнени, именно Йоан беше последният пророк. От нас не се иска такава дарба. Ние имаме Свещеното Писание и това ни стига, Истината ни се яви. Но пътя за идването на Господа е дълг на всеки – и не ангел в пустинята, не пророк или свръхчовек трябва да си, за да подготвиш себе си и близките си. Защото Той – Единственият и въплътилият се Истински, Вечен и Всемогъщ Бог винаги идва в живота ни. И дори да се разминем с Него, да не чуем гласа Му или да Го познаем за миг и да отстъпим, Той пак идва. По различна пътека. И пак, и пак… докато не осъзнаем, че това е всъщност живота, и то живот вечен, който сам Бог ни обеща. „И Аз им давам живот вечен и те няма да погинат вовеки и никой не ще ги грабне от ръката Ми” (Йоан 10:28).

И това е най-важното, защото всичко друго, добро и лошо, материално или идеално, здраве или болест, богатство или бедност, слава или нищета, дори този ни живот… ще премине. Но това, което Отеца небесен ни е обещал, което Сина Божи е извоювал за нас и със силата на Светия Дух ни е дал и дава постоянно, в Своята Църква, която Той основа и поддържа, никога няма да премине. И ние ще се удостостоим да сме Негови причастници и да пребиваваме в благодатта Му вовеки! Стига да опазим заповедите Му и да стоим твърдо във вярата, завещана ни от дедите ни.

Това е всъщност и подтовката, и Пътя, и за нас, и за ближните ни. Това е и смисълът и на живота, и на делото, и на смъртта на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. За това и Господ се въплъти, затова бе сред нас, затова се пожертва за нас, затова и досега не се отказва дори от най-недостойните от нас. И няма да ни остави! И в най-силните, и в най-трудните ни мигове, защото това е естеството на любовта Му – кротка, но могъща, нежна, непрестанна, пожертвувателна – щом даде дори и Сина Си за нашето спасение. За да не погине ни един от нас, но да има живот вечен! А ние ще приемем ли този дар? Защото е трудно, защото е толкова много, толкова чудно и неочаквано, да прозреш, да осъзнаеш Истината и неизменно се налага да се покаеш, да поемеш трудния път. Така с многобройните примери на светиите за всеки от нас е ясно какво ни очаква и как да се справим.

Свети Йоан присъства във всеки храм, иконата му е отдясно на тази на Иисус Христос на всеки иконостас, всеки вторник в седмицата е посветен нему, към него всеки ден отправяме молитви в своето лично правило. Вижте изображението му – облечен в кожи, сред скали, пустинник, аскет, постник. С разбъркани коса и брада. Чуйте как е викал в пустинята „Покайте се защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Странен и смущаващ образ! Но колко по-странно и смущаващо е това, което следва – цял Иерусалим и цяла Иудея и цялата Йорданска околност излиза при него и приема с покаяние кръщение във вода. Защо? Как? С вяра, с намесата на сам Бог. Затова не бива никога да униваме, и в най-разпътните и трудни времена да се молим, да се покаем и в църквата да намерим утешение и подкрепа. Защото Бог може всичко и прави всичко, за Своите верни, за нас.

Възлюбени, нашият най-български светец, Св. Йоан Рилски, който е и храмов светия тук и покровител на Семинарията също като Св. Йоан Кръстител е основа на покаянието, пример на умилението, образ на духовното съвършенство, неговото име приема и Св. Йоан Кронщадски – истински молитвеник, извършил многобройни чудеса преди по-малко от 100 години, името „Иван” е най-разпространеното в България и това не е случайно!

Нека не забравяме тези и всички други наши небесни застъпници и се помолим на Бога с особено усърдие на днешния празник да ни помилва и спаси, да отделим време, за да се обърнем сърдечно към Него и да дадем от силите и споделим някои от даровете ни – било храна, пари или просто да направим нещо добро за някой от многобройните нуждаещи се около нас. Защото това е заветът на нашия Господ, за това ни подготви Св. Йоан Предтеча, този пример ни дадоха светците – и да празнуваме! Сега и завинаги, заедно в Бога! Амин!

Изготвил Деян Петров, 2014 г.

24 декември 2013

Навечерие на Рождество Христово

 

        Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

 

        Днес Светата Православна Църква чества паметта на двама светители – св. Николай Монах и св. Преподобна мъченица Евгения.  Двамата – образци на християнска добродетел, живели в различни векове, в различни общества, с различен живот, но еднакви в служението си.

Св. Николай Монах в житието си е записан като „Св. Николай, който някога беше войн“ – изтъкнат военачалник, но верен християнин, който устоява на много гибелни страсти, като едно от изкушенията е описано в житието – в нощта преди решителна битка бива съблазняван в постелята си. Но, верен на Господа, макар и светски мъж, известен и богат, той не си позволява да съгреши, защото малък грях няма и особено преди такова важно изпитание ние трябва да сме изцяло предани и отдадени на Бога. „Как“, пита той, „мога да оскверня тялото си, преди да отида на война?“ Така и ние, нека винаги, особено в големи трудности, да се стараем да се опазваме чисти – в молитва и въздържание.

Още повече, той не упреква и не обвинява девицата, дъщеря на гостилничаря, която на три пъти идва при него, а загрижен и за нейното спасение я предпазва да не оскверни и себе си, да не стане за посмешище, че бяс а подтиква да се погуби. Така и ние не забравяме, че дори ближния да ни е съблазън, той е човек, Божие творение и   че врагът не спи, атакува точно там, където сме най-чувствителни – често чрез тези около нас. И в момента, в който допуснем грешка – с действие или с помисъл, с осъждане дори на виновните, ние падаме и велико е това падение.

Така на пълководеца в сън се открива това, което го и очаква – голяма битка, с неочаквани обрати – точно както се случва в живота на всеки от нас, място, приготвено за него до всички паднали в тая бран, но както и Николай бе пожален, защото остана верен Богу, така и за нас има надежда. Може би не да победим безбройните армии, но да оцелеем – още един път, за да продължим борбата си.

Николай се оттегля в манастир и дълги години се моли за загиналите, за всички християни, служи на Бога смирено и кротко и остава запомнен. Умира за света, но се ражда за нов живот в Христа. Мястото, приготвено за него на бойното поле на битката между армиите остава празно. Малцина оцеляват, а само посвещава живота си на Бога след това. За да води дългата битка, без почести и слава, често насаме в килията си, но да се увенчае накрая с нетленния венец на спасението и единението с Бога – невидим за очите, но в сърцата на всички християни. Как ли ръката, държала меч е свивала пръсти, за да положи кръст на това тяло – на този, който някога беше воин? Как ли устата, викаща за атака е шепнела безбройни молитви? Как човекът, живял сред блясъка на света, в императовския дворец, е продължил с дълги години на пламъчето на свещта, сред манастирски стени? Отговорът е прост – с Христос в сърцето, в душата, в ума и в устата. Както всеки от нас.

Ето така и ние днес сме се събрали в Божия дом да се помолим заедно, да се подготвим за великото чудо на Боговъплъщението. След дните на поста – трудни, но радостни, трудили се всеки в занятието и попрището си, грижили се за близките си, забързани в ежедневието, пристъпихме към днешния ден. Очакваме своите роднини от близо и далеч, правим последни приготовления за Рождественската Трапеза. Светът притихва. Всички сме у дома. Каним Господ с нас да вечеря. Тази вечер Бог отново ще се роди за нас, в човешка плът, с всички немощи, изкушения и трудности, за да ни покаже отново, че Той е безгрешен, че и ние, ако сме Христови, ако сме причастници, можем да вечеряме с Него, да живеем с Него довека. И независимо какво е било, то е минало – изповядали сме се, постили сме, готови сме за причастие. Направили сме своите стъпки по най-важния път – към Бога и спасението, към срещата с всички праведници – още тук и сега, на тази земя и се готвим за вечността. И както в Светото Кръщение сме се родили отново, както с Тялото и Кръвта Христови приемаме Бога и ставаме едно с него, така и днес, тази вечер и за всички дни от живота си да не се страхуваме да умрем за греха, за да живеем за Бога, да влизаме смело в битките като Христови воини – и на дело, и на думи, и на бойното поле на невидимия свят, да бъдем постоянни в молитва и с духовно трезвение да вървим стъпка по стъпка по пътя, завещан и осветен от Иисус Христос и извървян от всички светии – пътя на християнина.

Братя и сестри,

Нека се вслушаме в думите на църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.): „Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си. Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида. Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб. Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията. Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника… Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято“. Амин!

Изготвил: Деян Петров 

СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

 

„Преподобне,

като изпълни Христовото евангелие,

положи душата си за твоите люде“

Кондак, глас 3

 

        Братя и сестри,

 

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

 

Какво е паметта? Какво е паметта за Църквата?

Паметта на Църквата е нейното предание. Ние, изучавайки история, знаем за историческите събития, но си спомняме за тях рядко, а много често дори ги забравяме. Това е мъртва памет – тя не живее и не привежда в действие душевните сили.

Но паметта, съхранявана в Църквата – преданието на Църквата – това е жива памет; тя се поддържа и оплодотворява с искрената молитва, която човек възнася към тези, за които той има памет – светите Божии угодници.

Нашата памет за свети Николай е дотолкова жива, че ние се обръщаме към него постоянно, просим неговата помощ в нашия живот.

 

Днес Църквата възпява св. Николай така: „Преподобне,

като изпълни Христовото евангелие, положи душата си за твоите люде“.

 

Какво означава да изпълним Христовото евангелие?

Това означава, че ние християните, тези, които сме кръстени с името на Христа, трябва да спазваме Неговите заповеди.Евангелието е основата на целия ни християнски живот. Първото и най-важното е Словото Божие, отнасящо се за всеки един от Бога сътворен човек.Евангелието, както и цялото Писание, ни е дадено, за да придобием спасение и да влезем в Божието царство.

Ако ние пазим Евангелието ще станем наследници на Царството Божие.  Всичко, което правим, го правим заради Небесното царство.

А Царството небесно е  Самият Христос –  ако отидем там и Него Го няма, тогава Царството небесно няма никаква стойност. Където е Той, там е раят. Раят не е място, а Личност, връзка, участие, единение  между Бога и човека. Следователно, Христос е целта. И всичко, което  правим, го правим за Христос, така както го е направил св. Николай и всички светии.

 

Какво означава да положим душата си за братята си? Как така да я положим?

Сам Христос ни завеща: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Иоана 15:13). Такава е любовта на Господа към хората.

Господ толкова силно жалел хората, че поискал да пострада заради тях. Както казва св. Силуан Атонски: „Божията любов е такава, че Той – Господ –  иска всички хора да се спасят, за да бъдат с Него на небесата вечно и да видят славата Му.“  Той ни е възлюбил с безпределна любов.Какво иска от нас Христос? Да отговорим на Неговата любов, като пазим Неговите заповеди. “Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Йоан 14:15) и  “Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Йоан 5:4).

Ние трябва да любим един другиго, както Христос е възлюбил нас и саможертвата за братята си да считаме за висша проява на тази любов. А след като възлюбим приятелите си, под въздействието на Светия Дух, ще разберем цялата сила на по-рано предложената ни от Христа заповед за любовта и към враговете.

 

 

Братя и сестри,

 

На всичко това ни учи светителят и чудотворец Николай. За нас всичко това звучи днес много актуално, защото в нашето време, време суетно, консуматорско и комерсиално, много хора са неспособни за чиста вяра – в този дивен източник на Божествената мъдрост – да видят основата на своя живот, нормата на своето битие.

Призовани сме винаги да бъдем верни на този източник на Божествената мъдрост, която ни се открива в нашата православна вяра.

Затова наричаме Църквата свята. He само защото неин глава е Христос, а защото в лоното и сияят такива духовни светила, чиято светлина пронизва вековете и чиято сила нито времето, нито пространството могат да помрачат.

Такива са просиялите светии, такъв е и св. Николай – истински образ на Бога Христа, показал ни как да обичаме хората около нас, за да имаме пълна любов към Бога. Амин.

Милун Момчилович

от 5 клас

СЛОВО ЗА 19 ОКТОМВРИ СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

 

 

„Kато си пожелал ангелски живот,

преподобни, ти си оставил

всичко земно и си се отдал на Христа!“

Кондак на свети Йоан Рилски, Глас 8

 

Братя и сестри,

 

Така възпяваме днес преподобния наш закрилник – св. Йоан Рилски.

Целият живот на Рилския монах е подвиг в търсене на святост,  единение с Христа, причастност към Божеството, принадлежност към вечния живот.

Именно стремежът към съвършенство и богоуподобяване е довел Св.Йоан Рилски до великия подвиг на монашеството. А то е необикновен, изключителен живот, за който са призвани малцина; – живот изцяло и без остатък отдаден на Бога.

        Монашеското отричане от света не представлява отвръщане от неговата красота и от радостите на живота. То е отказ от страстите и греха, от плътските наслади и въжделения, от всичко, принесено в живота ни след грехопадението.

Монашеството, както и всички други дарове, е дар на Църквата. То не е човешко изобретение, нито постижение на определени хора. То е един от най-висшите дарове, които Бог е дарувал на света

        Целта на монашеството е завръщане към първоначалното състояние на чистота и безгрешност, притежавани от Адам и Ева в рая. Светите отци наричали монашеството „евангелски живот”, а самите монаси „небесни ангели по планините и пустините”.

Не случайно Църквата възпява преподобните отци със със следните слова: „В тебе отче точно се запази това, което е в нас по Божи образ, защото като взе своя кръст ти последва Христос и надело учеше да пренебрегваме плътта, понеже е преходна, а да се грижим за душата – нещо безсмъртно. Затова и с ангелите се радва, преподобни отче, твоят дух.“ Богословски този тропар звучи много дълбоко. С думата „преподобен“ се подчертава подобието на човека с Бога. Както сам Господ Иисус Христос ни призовава: „бъдете свети, понеже Аз съм свет“ – така мо­на­шес­т­во­то е изпълнение и под­ра­жа­ние на Христовия на­чин на живот. Евангелският Христос ни се раз­к­ри­ва ка­то иде­ал за съ­вър­шен монах: Той не е женен, сво­бо­ден е от род­нин­с­ки връзки, ня­ма пок­рив над гла­ва­та си, странства, жи­вее в доб­ро­вол­на нищета, пости, пре­кар­ва но­щи­те Си в молитва. Монашеството е ус­т­ре­ме­ност към светостта, към Бога, от­каз от всич­ко онова, ко­ето те за­дър­жа на зе­мя­та и ти пре­чи да се въз­диг­неш на небето.

Преп. Йоан Лествичник описва монаха по следния начин: “Монах е онзи, който, би­дей­ки об­ле­чен в ма­те­ри­ал­но и тлен­но тяло, под­ра­жа­ва на жи­во­та и със­то­яни­ето на безплътните. Монах е онзи, чи­ето тя­ло е очистено, ус­та­та чис­ти и умът просветен. Монах е онзи, кой­то неп­ре­къс­на­то въз­ди­га ума си към Бога. Монахът е ед­на неп­рес­тан­на свет­ли­на в очи­те на сърцето. Светлина за мо­на­си­те са ангелите, а свет­ли­на за всич­ки хо­ра е мо­на­шес­ки­ят живот, за­то­ва не­ка мо­на­си­те се ста­ра­ят да да­ват до­бър при­мер във всич­ко”.

Така Рилският светец изживял тези слова, станал жилище на Св. Дух и дал място в себе си на действието на Божията благодат. Подвижникът придобил Божествена мъдрост в опитното познание на Христовата истина и благодатта на “духовното отчество”. С тези дарове да ръководи младите монаси по пътя към спасението той дава на духовните си чеда следното напътствие:

„Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.“

Св.ап. Павел, когато говори за приелите „благото иго Христово“, пише: „вашият плод е светост, а краят – живот вечен.“ Затова светите отци учат: „Краят на подвижническия живот е Царството Небесно“.

Така и Рилският инок, след дългогодишни подвизи, достигнал до обожението, придобиването на святост и Богоподобие. Но той не забравя и тези, които искат да му подражават, затова и в завета си светецът умолява своите духовни чеда с думите на апостола „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас”.

        Какво значи да се изобрази Христос в нас? – това значи всеки един от нас да се роди отново, да стане новият – обожен човек в Христа. Както казват светите отци – да изпълним „желанието на Бога да намери Себе Си в човека”.

Така и ние възпитаниците на Софийската Духовна Семинария вече 110 години под духовната закрила на св.Йоан Рилски се обучаваме с жива вяра, прояснен дух и божествен устрем, за да служим на св.Църква.

 

Братя и сестри,

 

        Преподобният Йоан Рилски е един от безчетните подвижници, преминали още приживе в Небесния свят – преобразили се с благодатта на Светия Дух, достигнали до обожение и станали в пълнота истински човеци – икони на Христа.

        За нас свети Йоан Рилски е особено скъп и почитан, защото той е Божие благословение и утвърждение на християнския път, по който е поел новопокръстения тогава български народ и от тогава в него ние виждаме изпълнението на евангелския живот и намираме целта на нашия живот. Амин.

Изготвил:

 Войден Божков

от 4 клас 2013/2014 г.