Тайнство Евхаристия (Причастие) |

Тайнството Евхаристия

Вкусете и вижте,колко благ е Господ! (Псал.33:9)

„И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат.28:20)

Христос и след Своето Възнесение присъства в Църквата чрез Светия Дух в Евхаристията. Евхаристия е гръцка дума и означава благодарение – благодарим непрестанно на Бога за това, че е сътворил този свят, че го е привел от небитие в битие и че му е дал възможност в общението с Него да придобие вечно съществуване.

Като тайнство Евхаристията е установена на Тайната вечеря. Тогава Господ Иисус Христос е взел хляб, благословил го е, и е дал на Своите ученици, като им е казал: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” (Мат.26:26-28). Благодарението и принасянето на сътворения свят на Бога се извършва от всички, събрани в името Христово, т.е. Църквата. Затова Евхаристията като тайнство се извършва в богослужение, наречено Литургия (на гр. ез. общо дело).

На светата Литургия свещеникът предлага от името на народа безкръвна жертва – хляб и вино, по примера и повелята на Христос на Тайната вечеря. След това се моли многократно за слизането на Светия дух „върху нас и върху предложените дарове”, да ги претвори в Тяло и Кръв Христови. По време на причастяването ние продължаваме да виждаме и вкусваме хляб и вино, но като верни християни, чрез благодатта на Светия Дух, ни се отварят духовните очи и се разгаря огъня на вярата в сърцата ни, за да познаем Христос в тях и да Го приемем в нас. (Лука.24:30-31, 1Кор.12:3, ). И тогава, заедно с апостол Павел казваме: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене”. (Гал.2:20).

Добро и полезно е човек да се причастява и да участва в светото Тяло и Кръв на Христа на всяка литургия, защото Сам Господ Иисус Христос ясно казва: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен” (Йоан 6:54) и “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него” (Йоан 6:56) (Вж. ЦВ бр. 2-5/2008). Използването на сегашно време (яде, пие) обозначава нещо непрестанно и постоянно. И отново, “ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан 6:53). Още самите апостоли, а след това и светите мъченици, отци и учители на Църквата непрестанно ни призовават да участваме в литургията като причастници на Христа: „Стремете се – казва св. Игнатий Богоносец – да участвате в една Евхаристия, защото едно е тялото на нашия Господ Иисус Христос и една е чашата за съединение с Неговата кръв” .

Разбира се, за да приемем Христа в нас, трябва да се подготвим, не само физически с установения от Църквата пост, но и духовно, като се покаем и изповядаме греховете си на Господа пред свещеник. Преди причастие винаги трябва да се допитваме до нашия духовник.

Постът

„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците …”(Мат. 6:16-18)

По подобие на Нашия Господ Иисус Христос, който пости четиридесет дни в пустинята, Църквата е отредила през годината да се спазват два такива големи (40 дневни) поста, предхождащи празниците Възкресение и Рождество Христови, както и по-кратки пости (Богородични, Петрови) и отделни постни дни.

Постите са време, през което не се яде блажна храна, време за по-усърдни молитви и покаяние, за възраждане и духовно извисяване.

Според Типика на Българската православна църква степените на постите са няколко – ето част от тях: Всички среди и петъци през годината (има изключения – вж. църковното календарче) са постни дни, в които се разрешава риба, а когато се случат в постен период се яде само растителна храна с олио. Има точно определени дни през годината за строг пост, т.е. само растителна храна без мазнина. Събота и неделя не се пости (има изключения – вж. църковното календарче), освен ако не са през постен период.

Нощта и сутринта преди приемането на св. Причастие не се яде и пие нищо (за изключения се допитай до свещеника). В деня на приемането на св. Причастие веднага след това се разрешава да се яде всичко на празника, защото „кой пости, кога Младоженецът е с него” (по Лука.5:34). Духовният наставник или изповедникът определя продължителността на строгия пост преди св. Причастие, както и всички изключения.

Постният период ни е даден от Църквата, за да можем поне през тези дни да изпитваме себе си, да се ограничим от определени храни, от грешни постъпки и дела, да се научим на търпение, въздържание, смирение и покаяние.

Прочетете повече в …

Архимандрит Серафим. Нашата вяра, надежда и любов, С2005
Коев. Т. Православен катехизис и послание, СИ
Пено. З. Основи на православната вяра – катихизис, ВТ 2008
Църква, Православие, Евхаристия – антология, ч.1, С1999
Афанасиев,прот.Н., Трапеза Господня,
ВТ1999Въплътилият се Бог – Празничен катехизис С2007
Евдокимов, П. Православието, С 2006
Църковен вестник, бр. 2-5/2008 (за причастяването)
Списание Мирна, бр.17/2002
Фелми, К. Въведение в съвр. православно богословие, С2007
Шмеман А. Великият пост, Омофор 1998Коев. Т. Бакалов. Г. Въведение в християнството, С2000
Воробьов, прот. Вл., Покаяние, изповед…, С2006
Йеротич, Вл., Учението на св. Йоан Лествичник и …, С2007
Кураев,А. Традиция. Догмат. Обряд, С1996
Дезей, архим. Пласид, Сигурност в невидимото, С2007
Софроний (Сахаров), архим., Свети Силуан Атонски, С2008
Църковен Вестник, Списание Мирна,
Списание Християнство и култура

www.bg-patriarshia.

bg www.pravoslavie.bg