Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и чрез благословение от свещеника получават божествена благодат. Тази благодат освещава техния брачен съюз, въздига го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целта на брака: единодушие между двамата и взаимно подпомагане по пътя към съвършенството и спасението.
За светото тайнство венчание в нашия храм е необходимо:
- Свидетелство за сключен граждански брак
- Кръщелни свидетелства на младоженците и кумовете
- Двете халки, погача, червено вино, една чаша и две големи свещи, свързани с дълга панделка.
СВЕТО ТАЙНСТВО БРАК – Тайнството на любовта
„Мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение”. (Бит.5:2)
„Тази тайна е велика” (Еф.5:31)
Бракът е най-голямото чудо в човешките отношения: двама души се сливат в една личност; двама, обикнали се един другиго съвършено и докрай, стават нещо повече от просто двама души – превръщат се в единство.Това е истинско тайнство, действие, което изхожда от Бога и води право към Бога!
Обручение
„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си”. (Песен на песните 8:6)
Обручението (слав. дума обруч, означава пръстен, гривна, накит за ръце) е обряд, който се извършва преди венчанието. То е подготвителна стъпка към съединяването на двамата в едно. Обручението се извършва в притвора на храма, където венчаващите се си разменят пръстените. От древността пръстенът е символ на запечатване на дадената дума с видим знак, договор, между две страни. Именно такъв е и пръстенът във венчалната служба. С размяната на пръстените те си казват един на друг: ”Аз ти се доверявам безусловно, във всичко, поверявам ти себе си – живота, честта, имуществото си…”. Разменяйки пръстените си, съпрузите обещават един на друг вярност и взаимно доверие.
Тайнството Брак
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.” (Бит.1:27)
Бракът, като съюз на мъж и жена, е установен от Бога още в Рая. След като създал първата човешка двойка – мъж и жена, които са една плът, истински в пълнота човек, – Господ ги благословил и ги поселил в Едемската градина. „Мъжът и жената не са две същества, а едно – казва св. Йоан Златоуст и добавя, – любовта променя самата същност на нещата”, и още – „Само любовта създава от две същества едно”. Целта на брака е да свърже двама души, две личности в обща връзка чрез отговорност и вярност на завета, която представя и напомня за вечната връзка на Бога и неговите избраници. Когато св. ап. Павел нарича брака „Тайна”, той има предвид, че в брака човек не само удовлетворява потребностите на земното си, светско съществуване, но и прави крачка отвъд видимия, земен свят, тръгва по пътя към целта, за която е бил сътворен, т.е. да достигне съвършенството и встъпи в Царството на вечния живот. Той определя брака като „Велика тайна”, свързана с Христа и Църквата (Еф.5:32). Думата тайна, тайнство обаче има и друго, собствено църковно значение – тайнство като особено действие на Бога в света, посредством Църквата. Тайнство не е само онова, което се случва в храма, по време на венчание – тайнство на брака е целият живот на семейството.
Венчание
„Ти възложи на главите им венци …”
Венчалната служба започва с възгласа „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светаго Духа…”. Така започва и св. Литургия, в която се отслужва тайнството на тайнствата – св. Евхаристия. Самата св. Евхаристия представлява брачен пир, както често ни се показва в Евангелието. По думите на св. Николай Кавасила „това е най-прехваленият брачен пир, на който Женихът (Христос) довежда Църквата като невеста – девица … на която ставаме плът от плътта Му и кост от костите Му”.
Полагане на венците
„Господи Боже наш, със слава и чест ги венчай”
Венците (короните) имат различно значение – от древност, когато има празник, хората полагат венци от цветя на главите си, като символ на победата, радостта и единението. Венците в християнството са символ за царуването на новобрачните в този миг и за Царството Божие, защото всяко семейство е една малка, „домашна Църква” (Рим.16:4,1Кор.16-19). Така, те се свързват и с подвига – „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен” (Мат.24:13), – казва Спасителят ни в Евангелието. Ние се молим да дойде време, когато, преминавайки изпитанията на живота в цялата му сложност, женихът и невестата да се венчаят за вечен живот. Младоженците са призовани да вярват в любовта, да вярват един в друг силно и дълбоко и така да свидетелстват за любовта и единството.
Това е най-важната, тържествена и мистична част на службата – Църквата призовава с молитва благодатта на Светия Дух да слезе над венчаващите се, да освети тяхното съпружество, раждане и възпитаване на деца.
Евангелието
„На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска…”
По време на венчанието се чете евангелският разказ за сватбата в Кана Галилейска (Йоан. 2:1-11). Той подчертава невидимото присъствие на Христос тук и Божията благословия за младоженците. Така в християнското семейство – както и на онази древна, станала някога сватба – “водата” на тежкото земно ежедневие трябва се превърне във “вино”, във вечен празник, вечно пиршество на любовта на двама души един към друг.
„Отче наш”
„… Да бъде Твоето Царство … ” (Мат. 6:9-13)
Молитвата „Отче наш” е молитва на Църквата, единствената, която ни е дал Сам Господ, затова я наричаме Господнята молитва. Бракът се разглежда като начало на Царството Божие и тази молитва е молитва на Божието Царство – съединява Христа и нас в една молба, в един повик на душата – всичко в нас да бъде достойно за християнското ни призвание.
Чашата на спасението
„Чашата на спасението приемам, името Господне призовавам, аллилуия”
Младоженецът и невестата пият вино от една обща чаша. Това е останало от времето, когато венчанието се е извършвало по време на св. Литургия и чашата е останала от древния обичай женихът и невестата да се причастят заедно. Днес общата чаша, която преди това се благославя с кратка молитва от свещеника и от която отпиват младоженците, е само символ на приобщаването им към Църквата.
Шествието
Свещеникът, носещ в ръката си кръст, символ на победата, обикаля три пъти с младоженците в кръг около аналоя, върху който лежи Христовото Евангелие. Шествието символизира човешкия живот, в чийто център ще бъде Бог и Неговото учение. Това са и първите стъпки на новобрачните в света като венчани мъж и жена, които получават благословение и се покланят на Словото Божие – нашия Господ Иисус Христос.
Свалянето на венците
С кратки молитви, в които се дават заръки към младоженеца и невестата, свещеникът снема венците (короните) от техните глави. Накрая прочита последните молитви, в които измолва Божието благословение над нововенчаните, да бъде благословен целият им живот, всичко, което правят пред лицето Божие и да приеме Бог венците им в Царството Си.
И ще бъдат двамата една плът…
В тайнството брак на Църквата пристъпилите мъж и жена, според законите на любовта, получават Божията благодат, която ги претворява в „една плът” и така стават, по думите на ап. Павел „домашна Църква”. Разликата между християнския брак и всяка друга форма на съвместно съжителство се изразява в това, че той е осветен и укрепен от Божията благодат. В тази „домашна Църква” всяко взаимоотношение между мъжа и жената трябва да има характер на свещенодействие.
Химн на Любовта (1Кор.13:1-13)
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед,
що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
Прочетете повече за тайнството венчание в …
Архимандрит Серафим. Нашата вяра. СИ, С 2005
Коев. Т. Православен катехизис и послание.
Пено. З. Основи на православната вяра – катихизис. Синтагма В.Т. 2008
Сурожки. Митр. Антоний – Бракът като подвижничество. С2005
Евдокимов, П. Православието. С. 2006
Въплътилият се Бог – Празничен катехизис. Омофор 2007
Иванов. дякон Иван, Венчават се божиите раби…, С.2009
Фелми, К. Въведение в съвременното православно богословие. С. 2007
Коев. Т. Бакалов. Г. Въведение в християнството. С.2000
Кураев,А. Традиция. Догмат. Обряд. С.1996
Църковен Вестник, Списание Мирна, Списание Християнство и култура,
Православен молитвеник, СИ, С.1995
www.bg-patriarshia.bg , www.pravoslavie.bg , www.pravoslavieto.com , www.pravoslavnoto-hristianstvo.com , http://logos-bg.net