Променливостта на нещата във времето са онова движение, дадено ни от Бога, чрез което се изявява ходът на живота. За човека тя е онази динамична потенция, която е заложена у него със създаването му по „подобие” на Бога. Но в нашия свят тя е носител на двойно предизвикателство – на стремглавото падение, от една страна, а от друга, на Божия призив за промяна към добро, към усъвършенстване за постигане на съвършеното „подобие”. Този, който се отзовава на призива към подобряване и вървеж към доброто, въпреки препятствията, върви по благия Божи път.
Такъв е и пътят на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, която след годините на изгнание, попадна и сред нелеките изпитания на своето ново възстановяване, утвърждаване и укрепване. Нейният последен период на възкръсване настъпи в края на изминалата календарна година, с назначаването на нейния нов ректор. С дейната помощ от страна на синодалните архиереи, но и под изпитателния им взор, осъществяван и чрез посещения на място, започна обновата в учебното заведение при Св. Синод на БПЦ на всички нива – педагогически, възпитателни, учебни, както и сградоустройствени.
Така на 21 юни, вторник, за да се увери в извършеното и да приветства лично учителския колегиум и постигнатото от учениците, Семинарията посети Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. Той бе радушно посрещнат от отец-ректора ставр. ик. Захарий Дечев и зам.-ректора по учебната част Костадинов. Поради привечерния час Негово Високопреосвещенство се присъедини към семинарската трапеза на учениците в столовата.
От там той бе въведен в новосформирания кабинет по музика, където го очакваха учениците от I, II и III клас заедно със своя преподавател Калин Кирилов. За изненада на владиката те бяха подготвили цялостна програма, която включваше изпълнения на различни музикални инструменти и български народни песни. При запяването обаче на възрожденско-освободителната песен „Тих бял Дунав” Негово Високопреосвещенство не се въздържа, а се изправи и запя в глас със семинарските момчета.
Г-н К. Кирилов с дълбоко вълнение изрази своята и на възпитаниците му радост, че има на кого да представят наученото и подготвено с много старание през годината, и от името на всички пожела подобни срещи и за в бъдеще. Митрополит Гавриил, затрогнат от посрещането, обеща, че ще се върне отново при тях и че ще разкаже за посещението си и на други свои събратя.
После митрополитът бе заведен в новия кабинет по физика, където го очакваха за беседа семинаристи от всички класове. Негово Високопреосвещенство душегрижно не бе подготвил специално слово за целта, като пожела предимно да влезе в непосредствен контакт с учениците. Като начало той сподели свои лични преживявания от ученическата си възраст във връзка с вярата. Посочи, че именно тази възраст е времето за събиране на знания, защото по-късно, и да желаят това, няма да могат поради множество обстоятелства. Посъветва ги да бъдат умни, но и разумни, добродетелни. Отправи им пожелание да поемат пътя на духовното служение, да бъдат светлина и пример.
Сподели още, че е видял днес в семинарията постигнати и направени много хубави неща само за няколко месеца, както от ръководството, така и от учениците. И приключи с думите: „Нас ни възпитаваха, че няма Бог, но ето, че Той ни намери и ние с вас сме с Него сега”.
Последва непринуден разговор, при който митрополитът раздаде на всички по иконка и житие на св. Новоселски мъченици. Приканен от отец-ректора и учениците, Негово Високопреосвещенство посети и всички класни стаи, спални и сервизни помещения, фитнес залата и семинарския двор, където наскоро бе издигнат и символът на подвизаващите се християни – дървен четириметров кръст. Митрополитът си тръгна, благославяйки семинаристите, приканен за това от настъпилия късен час.
*
