И рече им: жетвата голяма, а работниците малко;

затова молете Господаря на жетвата

да изпрати работници на жетвата Си.

Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.

(Лука 10:2,3)

Днес е празник на светите славни, първовърховни първопрестолници и вселенски учители Петър и Павел. Празник, в който прославяме тяхната памет, възхваляваме подвизите им, прекланяме се пред страданията им, величаем тяхната проповедническа дейност. „Дори небето не така е бляскаво, когато слънцето разлива своите лъчи, казва св. Йоан Златоуст, както е бляскав Рим, озарил всички краища на вселената със своите две светила, с мощите на апостолите Петър и Павел! Удивлявам се в Рим не на множеството злато, не на мраморните колони, не на другите негови украшения, но на тия стълбове на Църквата!”

Имаме днес и друг повод за радост. Това е завършването на поредния випуск ученици в СДС „Св. Йоан Рилски” от пълния петгодишен курс и от двегодишния курс на обучение. Изпълняваме приятното поръчение да поздравим, благословим и насърчим завършващите тази година семинаристи.

Вълнуващо е, че днес от тук изпращаме нови работници на Христовата нива, нови лозари на Христовото лозе. Тази благословена нива, това превъзлюбено лозе са: нашето свидно Българско Отечество, нашата обща майка Българската православна църква, а работниците, лозарите – това сте вие, скъпи абитуриенти, дипломанти, които днес напускате нашата свидна Алма матер – Софийската духовна семинария, и под благодатния покров на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец – тръгвате да сеете семето на Божието слово, „служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни” (Деян. 20:19) „да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28).

Припомнете си как прекрачихте прага на Софийската духовна семинария, когато постъпвахте в нея. С какво вълнение! С какъв ентусиазъм! С каква радост! С какво желание! Първите ви стъпки не бяха ли изпълнени с надежда да получите православно богопознание, да се утвърдите в истинската вяра, да пламенеете с Христовата любов? Ревността ви не беше ли силна? Усърдието постоянно? Трудолюбието похвално? Не сееха ли щедро вашите ректор, учители и възпитатели във вашите умове и сърца семената на богопознанието? Не бяха ли снизходителни към вашите характери, към вашите немощи и своеволия? Кой сее щедро? Който има любов, който има търпение, който има мъдрост, който има милост и здраво упование в Бога.

А днес надеждите на вашите учители, възпитатели, родители, на цялата Църква са насочени към вас. Всички очакваме да се окажете добра почва, плодородна, да дадете добри духовни плодове. Да не бъдете нерадиви, да не се окажете корава, камениста почва, да не позволите на грабливите птици на този свят да изкълват, да ограбят посятото в душите ви. Да не допуснете плевелите на страстите и суетните, празни грижи да задушат крехките стръкчета на вярата и благочестието ви.

Псалмопевецът от дълбините на душата си възкликва: „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив (Пс. 144:8). Защо човекът трябва да възхвалява щедростта и милостта Божия? „Защото – казва св. Йоан Златоуст – било срамно разумното и поставено над всичко видимо същество, каквото е човекът, да принася дар на хвала, по-малък от този на творението; то (творението) всеки ден и час възнася славословие на Владиката, защото небесата, казва, проповядват славата на Бога всеки ден и нощта възвестява познание, както и слънцето и луната, и разнообразният лик на звезди, и благочинието на останалите; а този, който със своите свойства превъзхожда всички тях, не прави това, но напротив, води живот, който става причина за злословие против неговия Творец. Такъв достоен ли е за прошка? (Св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Пс. 144:8). Затова, като вземете тези думи на светителя в съкровищницата на сърцето си, стремете се целият ваш живот, всяко ваше дело, мисъл, намерение да бъде за слава Божия, за възхвала и служение на Бога, да бъде добър непосрамен дар пред престола на щедрия на милости и благост Господ, Който, като не спомня нашите беззакония, ни е призвал за Свои благовестници и служители и ни е нарекъл Свои чеда.

Драги абитуриенти,

Като ви сърадваме и съпровождаме в този ваш светъл празник, ние горещо умоляваме Господаря на жетвата (вж. Лука 10:2) нашия Господ Иисус Христос, за вас, Неговите нови работници и млади левити на Църквата Му. И с отеческа обич искаме да ви предпазим. Защото на брега на вашето житейско плаване сега стоят два кораба. Единият е за Ниневия, за онова място, където Църквата ви изпраща на служение, а другият е за Тарсис, града, който води към отдалечаване от вашето призвание, към непослушание пред Бога. Като пророк Йона вие сте изправени пред съдбоносния избор: или да се качите на кораба за Ниневия, а това ще рече да оправдаете доверието на светата Църква към вас и да продължите да й служите и зад семинарската ограда, или да предпочетете кораба за Тарсис, т. е. да се отдалечите от Църквата, забравяйки първото звание и призвание към нея, своя дълг пред Бога. Внимавайте добре върху себе си да не ви сполети участта на прор. Йона. Той, като се уплашил за себе си, пренебрегнал Божията воля и се качил на кораба за Тарсис и, ако не се беше разкаял и Бог не беше се смилил над него, щял да погине поради своеволието си.

Затова оставете кораба, който иска да ви отведе в бурното море на всяка суета и безчиние, и не се качвайте на него, защото всички, които се отдалечават от Бога, загиват. Но се качете на кораба за Ниневия и така, като се предадете на Бога, в пълно упование на Него, отплавайте към брега на вашето спасение, към служението, което Бог ви е определил.

И тъй, вървете! Станете Негови свещенослужители, качете се на този кораб на послушанието към Иисус Христос и Неговата Църква, но внимавайте и как плавате в него. Защото по думите на св. Исидор Пелусиот свещеническото служение е много достойно, но и много отговорно, то е: „светоносно, небесно, подобаващо на ангелите”, превъзхождащо „всяка човешка почест и всеки сан, даже и царската власт”. И продължава: „Животът на пастира се изпитва от хиляди очи и езици”, при него и вътрешната настройка трябва да е сериозна, и погледът – кротък, и веждите не бива да са смръщени, и походката не бива да е бърза, и дрехата трябва да е скромна, и поведението трябва да е смирено, и постелята не трябва да превишава потребностите и обзавеждането не трябва да е скъпо, и домът да е приличен на християнския, както и гласът на общуването с ближните трябва да показват скромност, а не горделивост”.

Точно тук е мястото да ви предупредя за една голяма опасност, която застрашава всички нас, работниците на Божията нива, и от която се е страхувал и първовърховният апостол Павел, който казва: „да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана” (1 Кор. 9:27). Затова внимавайте постоянно над себе си, изследвайте съвестта си: добре ли стоите пред Господа и „който мисли, че стои, нека гледа да не падне” (1 Кор. 10:12). Подгответе се като храбри воини, бъдете винаги с духовно оръжие, бодърствайте в трезвост, постоянно очаквайте врага на нашето спасение. Сами не предизвиквайте битка, защото това не е присъщо на войните, а на бунтовниците (по св. Йоан Златоуст).

Вървете! Жетвата е голяма, а работниците малко. И ако някога Господ Иисус Христос, изпращайки учениците Си на проповед, им заповяда да научат всички народи, като ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух (вж. Мат. 28:19), то сега от вас се изисква нещо далеч по-скромно: самите вие да устоите във вярата и да опазите обетите на светото кръщение. Някога Спасителят ги изпратил да изцеряват болни, да възкресяват мъртви и да изгонват бесове (Мат. 10:8), а сега Той изисква от вас самите вие да бъдете здрави духом, чисти по сърце, живи във вярата и прогонили от себе си злите бесове на пороците и страстите. И ако с Божия помощ успеете да сторите това, Господ знае как да си послужи с вас за улавяне и на други души в евангелската мрежа на спасението.

Вървете! Уверявам ви, че все още има мнозина жадни и гладни за Словото души в нашата съвременна Ниневия, които с трепет и нетърпение ви очакват. Нахранете ги с живия Хляб, слязъл от небето (вж. Ин 6:51), напойте ги с живата вода, която тече в живот вечен (вж. Йоан 4:14). Помогнете им да намерят благодатния живот в Господа и да устояват в него неизменно!

Прочее, на добър час! На добър път! Помнете думите на преп. Йоан Рилски Чудотворец, под чийто покров е това духовно училище, и усърдно ги спазвайте: „Преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, без да се отклонявате нито на дясно, нито на ляво, но ходете по царския път! А царският път е нашият Спасител и Господ, Иисус Христос, Който казва: „Аз съм пътят и истината, и животът” (Йоан 14:6). Царският път е Неговата Църква, вън от която няма спасение, няма истинска радост и благопреуспяване.

От името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ преподавам ви Божието благословение, за да бъдете синове на светлината и синове на деня (1 Сол. 5:5).

На многая и благая лета!

29.06.2011 г.

Бележка: Словото е произнесено в храма на семинарията в деня на св. първовърховни ап. Петър и Павел

†

†

†