Празникът Благовещение е винаги особено почитан в Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски“. За мнозина той е многоочакван, тъй като е пределът, след който зимата си отива и настъпва пролетта, носеща в себе си топлината, разцвета и надеждата за предстоящите добри възможности, както и повод за телесно укрепване на трапезата в средата на Великия пост. За други, петокурсниците на средната ни духовна школа (ХІІ кл.), той е дългоочакван, тъй като това е последният ден, в който участват самостоятелно и съборно в празничното богослужение, показвайки за сетен път какво са научили и как са усвоили знанията по източноцърковно пение и типик през петте години на обучението си. За тях това е и денят, в който по традиция чрез официален ритуал предават пазеното от тях семинарско знаме на следващите петокурсници.

Празничен, вълнуващ и тържествен бе денят на светото Благовещение в Софийската духовна семинария и тази година. Семинарският храм бе преизпълнен с ученици, преподаватели, възпитатели, служители и родители, както и с многобройни миряни, приели храма за свое молитвено място и своя енория. Св. Литургия бе отслужена от ефимериите на храма – свещеник Божидар Маринов и свещеник Константин Цанков. Гости на празника бяха деканът на Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ доц. д-р Александър Омарчевски и новопроизведеният професор по педагогика проф. д-р Божидар Андонов.

По традиция, след празничното богослужение, облечени със семинарски раса, с хоругви и знамена в ръце, завършващите петгодишния курс се отправиха към фиалата – мястото на тържествения ритуал на предаването на семинарското знаме. След встъпителни думи на и. д. ректора на Софийската духовна семинария г-н Костадинов започна официалното предаване на семинарската светиня.

От името на петокурсниците Ангел Карадаков сърдечно благодари на семинарската колегия за грижите през петте години на тяхното обучение. „Тук ние изучихме предметите и богословските науки на средното образование – каза в словото си завършващия ученик, – но най-вече ни бе преподаден Самият Христос – Словото на живота и Неговото спасително учение. Тук бяхме възпитани в духа на православното благочестие, послушанието, смирението, любовта и прошката. Научихме за истинския живот – живот в и по Бога. Научихме се да вярваме, обичаме и прощаваме… Обръщаме се към всички вас – преподаватели, възпитатели и служители със синовна благодарност…“ След вдъхновеното и дълбоко затрогващо слово на Ангел Карадаков се пристъпи към най-вълнуващия момент – предаване на семинарското знаме на четвъртокурсниците, съпроводено от полагане през рамо на българския трикольор, които семинаристите си поставят при най-тържествени случаи.

От името на приемащите знамето четвъртокурсници слово произнесе Мартин Кременлиев, който обеща, че ще пазят знамето и традициите на Софийската духовна семинария такива, каквито са им предадени от преподавателите и от семинаристите, техните предшественици.

След това всички зрелостници целунаха св. Евангелие и семинарското знаме, на което от едната страна е образът на св. Йоан Рилски, а от другата е извезан девизът: „Вярвай в Бога – обичай България!“ и получиха от г-н и. д. ректора грамота за “редовно служение на св. олтар, за изрядно певческо участие в храма и семинарския хор, в празненства и публични изяви“.

След тържествената церемония и паметната снимка пред входа на ректората присъстващите се отправиха към аулата в сградата на Семинарията, където бе подготвен скромен празничен коктейл.