На 24 март 2024 г., в навечерието на празника Свето Благовещение бе отслужена празнична вечерня с акатист на Пресвета Богородица и петохлебие от ректора на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ Браницки епископ Пахомий. В богослужението взеха участие: архимандрит Мелетий, заместник-ректор и дякон Слави Спасов.

На 25 март православните християни празнуват радостното събитие – донесената Блага вест на Дева Мария от Ангела Божий за раждането на отдавна очаквания Спасител. Този празник е особено скъп за всички семинаристи, защото се свързва  с почти сто годишната традиция по предаване на семинарското знаме и  завършването на дванадесети клас. През тази година 121-вият випуск на духовното училище предаде осветеното знаме с образа на патрона на Софийската духовна семинария – Св. Йоан Рилски.

Празничният ден започна с Божествена света Литургия възглавена от ректора на семинарията Негово Преосвещенство Браницкия епископ Пахомий в съслужение със заместник-ректора архимандрит Мелетий,  ефимерия свещеник Козма Поповски и секретаря дякон Слави Спасов.

Завършващите ученици пяха на клира антифонно на двете певници с диригенти на левия клир Иоан-Петър Павлов от 12 клас, а на десния клир Николай Георгиев също от 12 клас. Всички дванадесетокласници показаха завидни певчески умения и добро усвояване на материала по източно-църковно пеене, което бе радост за техните преподаватели.

В своето слово, отправено към завършващите, епископ Пахомий каза, че като възпитаници на семинарията, те достойно са извървели трудния път на обучението си. Той ги призова да следват Господ Иисус Христос и да имат Неговия пример в живота.

След светата литургия учениците се отправиха с лития към фиалата на семинарията, където бе извършен ритуала по предаване на семинарското знаме от първенеца на випуск 2024 г. Иоан-Петър Павел Павлов на отличника от единадесети клас Димитър Еманоилов. Знамето е символ на традициите на семинарското образование и отговорностите на семинаристите, което се предава от випуск на випуск, за да напомня за приемственността на тази отговорност.

Празникът завърши с прием в Аулата на семинарията и празничен обяд.

Словата на учениците може да намерите в по-долу в новината.

ФОТОГАЛЕРИЯ

Снимки:

Калоян Петров, 9 кл.

Видео:

Християн Иванов

СЛОВО ЗА ОТДАВАНЕ НА СЕМИНАРСКОТО ЗНАМЕ (2024 г.)

Ваше Преосвещенство, дядо Ректоре,

Досточтими отци,

Скъпи преподаватели и възпитатели,

Братя семинаристи,

Драги гости,

В деня на Благата вест, заставаме отново тук, пред фиалата на скъпия ни духовен дом. Трудно ни е да съберем емоциите, случките и знанията, които придобихме тук. „Няма нищо по-тъжно от това атинските съученици да се разделят с Атина и помежду си“, казва св. Григорий Богослов в своето 43-то Слово, посветено на св. Василий Велики. Преди пет години, никой от нас не осъзнаваше, колко много ще се променим. Вървяхме плахо, притеснено. Да, не бяха лесни години! Но ето, успяхме да стигнем финала. Надяваме се, че вече израснали сме добър пример за по-малките наши братя, че сме се изградили като личности, като мъже, сред този парк, пропит с благодат, че сме успели да опознаем поне малко богословските науки и да израснем духовно. Вкусихме от една страна трудностите, а от друга сладостите на семинарския живот и всекидневното богослужение. Надяваме се, че в тази толкова бързо отминала последна учебна година, сме успели да запазим знамето чисто и неопетнено, както и бяхме обещали.

В този носталгичен момент, искаме да обърнем нужното внимание и на класа, който ще приеме знамето. Драги четвъртокласници, вие сте клас за пример, с вашите трудове вие ни вдъхновявате. Надали бихме могли да ви предадем много мъдрости, които вие да не знаете. Но все пак: скъпете времето си, тук то минава неусетно; трудете се да правите връзката ви с Христос, все по-близка; пазете светло и чисто нашето знаме и званието семинарист; прекарвайте останалото време тук в спасителни трудове, защото Gutta cavat lapidem non vi, set saepe cadendo (или Капката копае камъка не със сила, а с постоянство). И пак ще използвам пример от великото слово на св. Григорий за неговото и на св. Василий обучение в атинската школа: „Знаехме два пътя: първият и по-добрият, водеше към нашия свещен храм и богослужението; вторият и с равно достойнство с първия, водеше към знанието и науките“. Едва ли, ние сме тези, на които подобава да даваме подобен съвет, посочен ни от Богослова, но нека именно тези два пътя да бъдат вашия идеал.

Днес е ден за благодарност! Най-напред благодарим на Бога, Който, по молитвите на Рилския Чудотворец, ни преведе през трудностите и изпитанията – здрави и невредими!

Благодарност към Св. Синод воглаве с новопреставилия се Светейши патриарх Неофит за неуморните грижи; на духовния ни наставник свето Варненски и Великопреславски митрополит Йоан за мъдрите напътствия.

Най-вече благодарим обаче на нашия Преосвещен Ректор дядо Пахомий – за пастирските грижи и съвети, за любовта, която раздавате на всички ни, за упоритото желание да помогнете на всеки и най-вече за Вашите горещи молитви за нас. Благодарим Ви!

Благодарим сърдечно на отците, на учителите и възпитателите – за отдадеността, за примера, за неуморните грижи и подкрепа, но най-вече за търпението, защото не беше лесно с нас. Простете нашата грубост, ленност и нерадение!

Специално благодарим на великолепната ни класна ръководителка г-жа Марлена Димова, която без остатък се раздаде за нас, без да скъпи време и сили – наистина успяхме във Ваше лице да усетим майчина любов. Благодарим Ви! Винаги ще Ви носим в сърцата си!

Накрая, но не на последно място, синовно благодарим и на нашите родители, които неотклонно ни съпътстваха в нашия път като семинаристи!

Братя семинаристи, благодарим на всички вас за съкровените мигове прекарани заедно! Спазвайте думите, които нашият закрилник св. Йоан Рилски Чудотворец ни е оставил в своя Завет: „бъдете като едно тяло в Господа, което има различни членове; като едни представляват главата, която разпорежда; други нозете, които работят и носят; трети пък останалите членове на тялото, та да се състави от всички едно в Господа духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа и нищо да няма разделено. И когато се установи такова пребиваване, и живот по Бога, тогава и Сам Той ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо“.

А за нас, скъпи съученици остава тази част от същия Завет: „да се стремим към предстоящия нам подвиг, към който бяхме призвани от нашия Подвигоположник, преблагия наш Бог Господ Иисус Христос, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем – защото игото Му е благо и бремето Му леко“.

И завинаги: „Вярвайте в Бога, обичайте България“!

Амин!

СЛОВО

за приемане на семинарското знаме

от IV клас ‒ 2024 г.

Ваши Преосвещенства,

Ваши Високопреподобия,

Ваши Благоговейнства,

Скъпи учители, възпитатели,

братя семинаристи,

драги гости,

Ето, вече изминаха четири години от нашето обучение в Софийската духовна семинария и настъпи и нашият ред да вземем в ръце семинарското знаме, и да поемем отговорността да се опази неговата чест през оставащата ни последна година в нашата Семинария. Носим тази отговорност от момента на постъпването си, но през тази последна година трябва с особено усърдие да се стараем да не посрамим това знаме, на което е изобразен лика на Св. Йоан Рилски, нашия Ректор, отците и учителите, които от първия ни ден тук са до нас, наставляват ни и се грижат за нас. През следващата една година ние трябва да послужим за пример на по-малките си братя семинаристи, които след няколко години ще са на нашето място и ще държат това знаме. Неговото предаване е едновременно и поръка да го пазим чисто и неопетнено, защото то символизира готовността ни да работим още по-усърдно в името на нашата Семинария и Църква.

Скъпи петокласници! Ето, вече настъпиха последните ви мигове в нашата „майка хранителка“, alma mater . Затова, прекрачвайки изхода, никога не забравяйте за какво дойдохте и като какви си тръгвате от тук. Не забравяйте, че като излезете от Семинарията, Вие ще се сблъскате с много различни трудности ‒ не само материални, но и духовни. Придържайте се към това, което Христос казва на своите свети апостоли: „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10: 16). Ето защо и ние се надяваме, че ще носите у себе си тази мъдрост и това беззлобие, които да ви съпътстват през житейските изпитания. По този начин знамето на Семинарията, което веществено остава тук, в нашите ръце, едновременно невеществено ще присъства във вашите сърца и вие ще го носите винаги у себе си, където и да ви отведе животът.

Затова полагайте старание във всичко: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.“ (Мат.7: 7‒8) Амин!

От името на IV клас: Димитър Еманоилов

София,

Св. Благовещение, 2024 г.