ТОДОРОВДЕН 2014
„Насладете се всички на пира на вярата,
приемете всички богатството на благостта!”
Св. Йоан Златоуст
Братя и сестри,
Така Златоустият Йоан ни приканва да пристъпим днес и ние към Господнята трапеза, да вкусим от светите тайни, да се съединим с Тялото и Кръвта Христови и така всеки един от нас да стане член на едното Тяло – Църквата Христова.
Според нашата вяра именно в Евхаристията Църквата среща Христа, съединява се с Него, черпи сили и знание, общува с Него и в най-тясна близост преживява срещата на земното с небесното: срещата с Източника на пълноценен живот и непреходен смисъл.
Когато на Тайната Вечеря Господ ни е предал Тайнството Евхаристия, Той направил това в присъствието на апостолите, които изобразявали цялата Църква. Той не го е предал на тайно и скришно, а пред всички; по този начин ни показва, че всичко заедно трябва да принасяме нашето величествено богослужение, небесната жертва, тайната жертва, Тайнството Евхаристия – средоточието на всяко наше богослужебно събрание, което ни води към освещение.
Ние не ходим на Литургия защото сме свети – святост, която привидно сме си осигурили с някакви подвизи и добродетели – а за да станем свети, заедно с всички светци – в приятелството с нашия Господ, в любещото общение с Христос, Който ни нарича Негови приятели, а не роби (срвн. Йоан 15:15). Ходим на Литургия, за да постигнем – с чувството за нашата нищета пред Господа и нашите братя – нашето преобразяване чрез предаването ни на великата Божия милост, преобразяване на нашето битие и осъзнаване на нашето предназначение. Защото предназначението на човека е евхаристийно и славословно – т.е. винаги да славим Бога.
Именно тук намира основа вярата, че животът на всеки християнин е непрекъснато славословие към Бога. А то е преди всичко плод на Евхаристията.
Евхаристията се явява истинска ценност на Църквата, защото тя ни съединява с Христос, без Когото Църквата не е Църква. Евхаристията дава на Църквата битийна основа, прави я единствено богочовешко общество. Именно поради това Църквата, нейният живот и дейност са уникално явление, без което животът на света не би имал никакъв смисъл и оправдание. Затова и Христос е основал Църквата – за да живее тя и да Го преподава на света. Ето ясната цел и, в същото време, основата на Църквата: да дава на света Христа, живия въплътил Се Бог.
Евхаристията се дава не като награда за делата ни, а за да ни подкрепя в борбата, която се води в нашето сърце. Евхаристията е време за обновяване и очакване, и то има връзка не с онова, което сме извършили, а с това, което Бог непрестанно извършва за нас. Времето за духовната борба вече е дошло и приемането на нашето участие в Тайнството на Евхаристията потвърждава благополучния резултат. На предлаганата Божия любов ние сме призвани да отговорим с щедростта на сърцето си, защото само в неговите полета се случват всички чудеса.
Братя и сестри,
Спасението е нашето влизане в съборното евхаристийно тяло на Църквата, чиято евхаристийната трапеза се изпълва от милостите и благодеянията на Бога и където е Христос, Който винаги очаква всички.
В светата Литургия чрез божественото Причастие ставаме не просто и невидимо братя и ближни, а единодушни, т.е. с една душа и с едно сърце, живеем на това място, храним се с този живот, бидейки причастници на неописуемата и неотменима красота и веселие като дарове и отговори на ненаситния глад на вярата в любовта.
И най-важното, ставаме богоносни мъже и жени, христоносци и духоносци, с една дума Христови сътелесници и съкръвници в Светия Дух.
Нека да се насладим на думите в молитвата, която свещеникът тихо чете в края на литургията от св. Василий Велики.
Изпълни се и се извърши според силите ни, Христе Боже Наш, тайнството на Твоя промисъл, защото : споменахме Твоята смърт, видяхме образа на Твоето възкресение, изпълнихме се с Твоя вечен живот, насладихме се с неизтощимата Твоя храна; с която благоволи и в бъдещия век всички да се удостоим, чрез благодатта на безначалния Твой Отец, и Светия, и благия, и животворящия Твой Дух. Амин.
Изготвил:
Ботьо Димитров
от 4 клас 2013/2014 г.