ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ
„Божият мир, който надвишава
всеки ум, ще запази вашите сърца
и мисли в Христа Иисуса.”
(Филип.4:7)
Братя и сестри,
Радостта, като от един непресъхващ извор, се лее от думите в посланието на св. ап. Павел до Филипяни. И тази радост е недостижима в нищо земно. Тази радост може да се достигне само чрез и във Бога. За което и ни свидетелства светия Апостол: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.” (Филип.4:4). Няма нищо по-успокоително от душевния мир.
Бог – ни показва Библията – е любов. А любовта може да носи единствено радост – в най-чист вид. Бог е радост за нас, и тъй като Той Е радост в абсолютен смисъл, по същия контекст Той Е и неизказания мир за всеки един от нас.
„Прочее, братя мои,… за това, що е добродетел,… — само за него мислете.” (Филип.4:8). А всеки от нас има понятие и представа що е туй добродетел. „Затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел.” (2 Петр.1:5), ни съветва с кротост св. ап. Петър. Тогава тази радост, която изпитваме в Бога, ще се предаде и на други човеци около нас – нашите близки; всички ние, които днес сме се събрали тук; дори само чутия глас в слушалката, макар и да ни дели известно разстояние… И тогава самото ни сърце – а чрез него и цялата ни същност – ще е живо доказателство за превръщането на закона Господен в действие, а не само да знаем като факт какво точно гласи този закон.
Част от плода на Духа е мир. И Господа и нашего Спаса Иисуса Христа ни показва точно този мир – Себе Си, когато върху най-обикновено осле е влязъл през портите в Иерусалим. Жест, действие, което в своята простота изразява едно съвършенство, макар част от това съвършенство да е несъвършенна. Чисто физически действия,… обаче отговарящи точно по смисъл на апостолските слова: „Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.” (Филип.4:7).
Когато Иисус влязъл в Иерусалим, хората го посрещат с радостни викове: „Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.” (Иоан.12:13). Когато Бог премине през вратите на сърцето ни, тогава ние Го посрещаме и Му се кланяме, все едно застиляме пред нозете Му палмовите клончета от същият онзи, тогавашен ден в Иерусалим. Ден, който се повтаря и повтаря в нас, вярващите в Спасителя; ден, който не ще ни омръзне никога; ден, който ще искаме да се случва отново и отново…
И както „Божият мир, който надвишава всеки ум”, тъй и Господ Бог Иисус Христос е надвишил човешките предели на Иерусалим.
Със Своето действие Господ Иисус Христос ни показва еднозначно смисъла на мира и неговите плодове, т.е. ни показва Себе Си и законите, които ни е дал да пазим.
Този мир може да се оприличи на сеяча от притчата. Дали, обаче, семето му ще покълне в нас,… дали ние сме достатъчно плодородна почва това да се случи – зависи само от нас. Ако сърцето ни е отворено към Спасителя, то тогава чувствата и мисълта ни ще са изцяло изпълнени с Христа Иисуса. Тогава не ще допуснем в себе си нещо да ни помрачи със своята сянка. А ако пък това се случи… в такъв случай имаме още по-голям устрем към Христос. Устрем, който ни казва: „Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби.” (Филип.4:6).
Братя и сестри,
Няма нищо страшно в това човек да застане на колене пред Господа и да изповяда душата си. Тогава именно ни осиява със светлината на мира Си Господ Бог. Тогава именно е онзи момент, в който чуваме гласа на св. ап. Павел: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.” (Филип.4:4).
Неизказана радост е това да свидетелстваш в името Господне. Това придава една тежест на лекотата, която ни обзема, дори когато кажем: „Слава на Бога!” или „Благодаря ти, Господи!”, по примера на ап. Павла: „Не преставам да благодаря на Бога…” (Ефес.1:16).
Ние също да благодарим на Бог, по примера на апостола. Тогава думите, с които се обръща към Филипяни, ще бъдат и думи, с които се обръща и към нас: „Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, — и Бог на мира ще бъде с вас.” (Филип.4:9). Амин.
Изготвил: Христо Димитров от 2 п.к. 2014 г.