3 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – НА СВ. МИРОНОСИЦИ
„Ние постоянно ще пребъдваме
в молитва и в служба на словото.”
(Деян.6:4)
Братя и сестри,
Подвиг е да се пребъдва постоянно в молитва, човек да си постави да му бъде начин на живот. Изкушение е словото – да ни бъде като Витлеемската звезда. И всичко това да бъде в служба за Бога…
Срещаме различни хора през живота си. С някои от тях ставаме верни и неразделни приятели, с други – сме само добри познати, а с трети – с трети се виждаме само веднъж, най-много два пъти за кратките години от земното си съществуване. И не се виждаме повече никога с тях.
Богаташът на име Йосиф, който поиска от Пилата Иисусовото тяло в Евангелието се среща само веднъж. Мария Магдалина – няколко пъти, Пилат Понтийски – и той няколко пъти, Мария – Пресвета Богородица – тя, също. Апостолите – те пък многократно. Но на коя от тези три вида срещи отдаваме значение, без оглед много или малко? И нима молитвата ни не прилича на тях по смисъл? И къде тук се вижда постоянството? И отговорът на тези, и други – подобни въпроси, е в нас самите. Дали ще е нещо кратковременно, което да избухне като свръхнова и да обърне живота ни завинаги… Случка, малко по-дълга, но не много съдържателна… или продължително, и изпълнено с всякакви емоции преживяване, което всъщност е молитвата… само от нас зависи.
А също и как ще се подготвим за това събитие, дали ще сме готови, когато то настъпи, или ще си измислим каквото-и-да-е оправдание, за да го отложим за по-късно, за утре,… за никога.
А това, що ни благовества Ев. Марк е точно обратното на отлагането – предварително е сторено всичко, и няма загуба на време, и няма излишно лутане. „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце.” (Марк.15:1-2).
Тук се вижда едно приготовление първоначално, незаето със странични дейности. Ароматите са купени от жените, та с тях жените да помажат тялото на Иисуса Христа.
На пръв поглед – нищо особено.
Но точно този случай ни показва по един недвусмислен начин каква трябва да е нашата молитва, ние за какво да се молим и има ли го в живота ни постоянството – дори постоянството в молитвата, онзи наш тих разговор с Господ, където се случва нещо неземно, нещо недоизказано и където човешкия език е беден да го опише…
„Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.” (Марк.15:5).
Ето как ние е редно да се държим в Божия храм, когато сме на служба, защото горното описва точно това. От нас се изисква, чрез Закона Господен, страх Божий с молитвено отношение. Без странични занимания, без да ни интересува колко е часът, понеже ще закъснеем за нещо друго и Църквата и молитвата ни са… ами, някак междо другото! Често самата молитва изисква всичко от нас. Но с молитвата получаваме всичко, що ни е потребно.
Братя и сестри,
Когато жените идват на гроба, много рано, след изгрев-слънце, това показва един резултат от предварителната подготовка. За да бъде помазано тялото, то трябвало да бъде подготвено, а пък жените още предния ден купили благоуханните масла. Предварително. Както бива да е молитвата на всеки. Дори с молитва да се подготвяме за молитва.
Само тогава ще имаме онова усещане вътре в нас, което е като резултат от думите: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.” (Мат.25:13).
Всъщност днешният ден е като едно завещание към нас – към каквото и да тръгваме, на първо място в сърцето ни да бъде молитвата към Спасителя наш, Господа и Бога Иисуса Христа. По Неговите думи: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Мат.16:24).
Амин.
Изготвил: Христо Димитров, II Паралелен курс, 2013-2014 г.