ПЪРВОСВЕЩЕНИЧЕСКАТА МОЛИТВА НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

„Отче! дойде часът: прослави Сина Си,

за да Те прослави и Син Ти…“

Братя и сестри,

Тези думи чухме в днешното литургийно евангелие. Те са думи на  Господа Иисуса Христа, изречени в молитва, вечерта след Тайната вечеря. Тази молитва е наречена Първосвещеническа заради това, че с нея Иисус Христос пристъпва в изпълнение на Своето служение като Велик Архийерей, принасяйки Себе си в жертва за греховете на човеците.

         Господ се обръща с тази молитва към Своя Отец след прощалната беседа с учениците си, в която им дал последни наставления и им обещал изпращането на Дух Светий, Който ще ги научи на всичко и ще ги настави във всяка истина.

         Според евангелист Йоан (17:1), Господ не само че не скърбял, но дори се радвал, че настъва този час, в който Той прославя Отца Си и Себе Си.

Началните думи на молитвата, която нашият Господ Иисус Христос казва на Тайната вечеря са: „Дойде часът!“ За всичко в живота на хората и на света има час и той е в съгласие с волята на Твореца. Само когато часът им дойде, делата ни се явяват в тяхната пълнота и смисъл.

Но Господ Иисус казва още, че е дошъл часът да бъде прославен! Прославата е корона, венец на усилията, които са положени за извършването на едно велико дело – делото на човешкото спасение! Това е делото, което Христос имаше да извърши тук на земята. В края Той с право можеше да каже, че е дошъл часът на славата. Всичко е изпълнено. До това време много от враговете на Спасителя бяха търсили начин да Го заловят и погубят и не можаха да го сторят именно защото не бе дошъл часът Му.

Решаващото време изисква продължителна подготовка. В служението Си Господ беше вършил тази подготовка както спрямо Себе Си, така и спрямо учениците Си! Защото делото, което вършеше, засягаше пряко учениците. Чрез тяхното служение Христос имаше най-верните свидетели на извършеното от Него и на цялата слава, която придоби.

В часа на славата Господ се моли най-вече за учениците Си. Защото те „приеха“, „разбраха“ и „повярваха“ в това, което Той имаше да извърши. Първи те Го прославиха, както Бог Отец го прослави. Само така можем да разберем думите на свети Йоан Богослов: „И ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“. Затова сега можем да кажем: „Те видяха, защото повярваха“ Вярата в Бога ни отваря очите за друга действителност. Чрез вярата същият този свят, в който живеем, придобива други измерения и животът ни има нов смисъл.

Първосвещеническата молитва завършва, като съсредоточава всичко, извършено от Господ Иисус Христос, през цялото време на неговото обществено служение. Призовава се Божията правда. Венецът на Христовото дело е в това, че любовта, която е самото Божие същество като Бог и която се изразява в цялото дело на Божия син ще бъде основата на духовното обединение на хората с Бога.

 Братя и сестри,

 Началните думи на молитвата, която Господ казва на Тайната вечеря, напомнят за време, избрано от Бога за изпълнение на Неговата воля.

„Дойде часът!“ е израз, който и до днес употребяваме когато има да се случи нещо важно и с дълготрайни последици за нас и за света.

Нека днес, празнувайки деня на Отците от Първия Вселенски събор – тези православни люде – и ние да прославим най-вече Подателя на всички блага Бога, та всички водени от Него, да достигнем там, където е завършекът на вярата, изпълнението на надеждата и истинската любов, и там заедно с ликовете на най-чистите небесни сили да прославим нашия Господ, Отец и Син и Свети Дух во веки веков. Амин.

Изготвил:

Боян В. Фердов

От 4 (ХI) клас

2013/2014г