Днес, 1 юли – денят, в който светата Църква чества паметта на св. безсребреници Козма и Дамян, е и един от патронните празници на Софийската духовна семинария. Паметта на небесния покровител на българския народ и на духовна ни школа – св. Йоан Рилски Чудотворец се чества на 19 октомври, когато е станало откриването на светите му мощи и пренасянето им от Рилския манастир в София, на 18 август – успението на Рилския светец, и на 1 юли – връщането на честните му мощи от град Търново в неговата Рилска света обител.

Тази година за тържествената атмосфера на празника допринесе и срещата на две поколения – семинаристите от випуск 1955 г., които отбелязаха 55 години от завършването си, и тези от випуск 1995 г. – завършили преди 15 години. Два – в известен смисъл знакови випуска. Единият – на семинаристите, изгонени през 1950 г. от сградата на Семинарията в София по време на атеистичния режим и преместени в Черепишкия манастир, а другият – на тези, при които, след дългото изгнание, през 1990 г. Софийската духовна семинария се завърна в родния си дом.

С благословението на ректора на Семинарията Негово Високопреподобие архимандрит Сергий тържествената св. Литургия в семинарския храм отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Теофан, възпитаник на випуск 1955 година. В съслужение с него бяха свещеноиконом Димитър Каменов, от същия випуск, от катедралния храм “Св. Димитър” в гр. Стара Загора и ефимерият при Семинарията свещеник Божидар Маринов.

Прочувствено и съдържателно слово за живота и духовния подвиг на св. Йоан Рилски, в края на богослужбата, произнесе архимандрит Теофан. Опитвайки се ясно и просто да отговори на въпроса: кой беше св. Йоан Рилски и защо тъй могъщо притегля той към себе си и към свещената си обител сърцата на свои и чужди, отец Теофан каза: “Любовта към Бога е оная Божествена висота, на която и от която отшелникът сияе и озарява света, който лежи в зло. И лъчите на любовта му са ония светли пътеки, по които страдащото човечество тръгва към сърцето на отшелника, за да потърси мир за душата си и утеха за сърцето си”. И допълни: “Това бе преди хиляда години – това бе през вековете, това е и сега… Славата на тоя чуден мъж ще бъде вечна и отрицанието не ще я затъмни, защото тя е отблясък на Божествената слава, чудотворната му сила не ще пресекне, защото е Божествена сила и чудната му власт не ще изнемогне, защото е Божествена власт”.

След това с кратко слово към изпълнилите семинарския храм богомолци се обърна о. Димитър. Той припомни съдбовните събития, засегнали неговия випуск. След като са били приети на 1 септември 1950 г., само след две седмици – на 17 септември, ги събират в аулата и им предлагат – “всеки, който желае, ще бъде веднага приет в гимназия или в техникум без конкурсен изпит. Останалите да си съберат багажа, да напуснат Семинарията и да чакат да бъдат извикани”. Чак след два месеца, на останалите – верните на призванието си да бъдат служители на светата Българска православна църква, им е съобщено, че продължават образованието си в Черепишкия манастир. “Но какъв тежък труд беше – продължи о. Димитър. – През зимата ние сами свличахме дърветата от планината, прехвърляхме ги през линията и ги товарехме на камиони за Семинарията, за да можем да се отопляваме. Много труд и изпитания преминахме, но Господ си има грижата и винаги ни е поддържал.”

Трикратно многолетствие изпълни семинарския храм, след което архим. Теофан, о. Димитър Каменов, о. Сотир Козарев от храм “Св. Илия” в гр. Пловдив и о. Любен Попов от храм “Св. Неделя”, също в гр. Пловдив, отслужиха най-напред панихида в памет на своите вече покойни съвипускници, а след това водосвет за здраве, дълголетие, духовни радости и успехи за живите си събратя и всички празнуващи днес паметта на небесния покровител на скъпата Алма Матер.

През далечната 1955 година, при ректорството на Смоленски епископ Тихон, петдесет семинаристи завършват Духовната семинария – гара Черепиш. Сред имената на класните им ръководители се открояват тези на протодякон Йоан Неделчев, на незабравимите учители Ганчо Велев по църковна и гражданска история и Аврам Вачев по хорово пеене. От завършилите тогава възпитаници на Семинарията повечето продължават образованието си в Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Випуск 1955 година дава ревностни духовници и служители на Българската православна църква, както и достойни граждани в различни области на живота: трима архимандрити – оглавилият днешната св. Литургия архим. Теофан (Диновски) и архимандритите Лаврентий (Пеев) и Атанасий (Панайотов) – вече покойници; служещите и днес отци в различни градове на страната, както и в чужбина като о. Кръстан Вукашинов в гр. Торонто, Канада, и о. Александър Попов в гр. Мелбърн, Австралия; дякон Стефан Марков от патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”; академичният учен проф. Антоний Хубанчев от Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, изтъкнати професионалисти с юридическо, музикално, техническо, педагогическо и друго образование.

Завършилите през 1995 г. семинаристи, при ректорството на архимандрит Серафим (Геновски) и класното наставничество на учителите Дойчин Попов по природо-математическите дисциплини и Любомир Игнатов по източно-църковно пеене, също като своите предшественици са поели пътя на ревностни и достойни свещенослужители и църковнослужители на Българската православна църква. Сред тях са и ефимерият свещеник Константин Цанков и дякон Цветан Спиров, възпитател и учител по църковна история в Софийската духовна семинария.

Съвместният празник в деня на св. Йоан Рилски на завършилите Софийската духовна школа през 1955 г. и през 1995 г. е свидетелство за съществуващата приемственост между поколенията и за това, че по-възрастните, които са изпълнили своя дълг с ревност и непоколебима вяра в учението на светата Православна църква, оставят добър пример за подражание на своите следовници, на които им предстои нелеката и отговорна мисия в условията на днешната ни съвременност.

Текст: Мария Братинова
Снимки: Софийска духовна семинария