ПОУЧЕНИЕ

ЗА

НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

„Бъдете съвършени,

както е съвършен и Небесният ваш Отец.”

(Мат.5:48)

Братя и сестри,

         С тези думи Спасителят ни казва какви трябва да бъдем и какъв е смисълът на живота ни. Ние християните като полагаме непрестанно духовен труд постигаме усъвършенстване и богоуподобяване.

        Днес ние чухме евангелския откъс според ев. Матей, в който Господ ни дава напътствия за възрастване в Божията благодат. За тази цел е необходимо да придобием и постоянно развиваме три добродетели – прошката, поста и „богатеенето в Бога”.

Първата добродетел, която Христос проповядва и определя като необходимо условие за живот в Бога, е прошката. Затова и днешният ден се нарича „Неделя на прошката”. Заставайки пред подвига на четиридесетдневния пост, ние християните няма как да пристъпим към изпълнението на този духовен труд, ако отношенията между нас не са изпълнени с Христовата Любов и доброта.

Да простим означава не просто да се извиним на някого, защото понякога можем да казваме „Извинявай!” или „Простено ти е!”, а сърцето ни да остава хладно… Да простим е нещо много по-дълбоко и съществено, което е свързано лично с нас, с нашето самолюбие.

Отново сме изправени пред акта на умъртвяване на нашето его – да поискаме и да дадем прошка на ближните си за всичко, което потъмнява душата ни и ни пречи да сме единни в Христа. Да простим за всичко, за да изгоним от нас омразата и злобата, та да се настани в нас любовта.

Прошка се дава, когато се обича. Любовта е тази, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“ (1Кор.13:7). Пример за абсолютно чистата любов, която трябва да изпълва живота ни е дал Сам Христос, който страдайки за нас на кръста казва: „Отче, прости им, те не знаят какво правят”. Хората не тръгнали да търсят прошка от Него, не Му казали: „Извинявай, че те разпъваме на Кръста! Извинявай, че те бодем с копия!”… Но въпреки всичко – Той им прощава не само, защото те не знаят какво вършат, а най-вече, защото ги обича.

Втората добродетел, за която говори Господ, е въздържанието, което намира своя израз в поста. Ние не постим, за да ни приемат другите, а защото това е единственият начин да „решим проблемите на душата си“, по начин благоприятен на Бога. Чрез поста ние християните осъществяваме своето лично обновление, което ни води до благодатен живот в Господа.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща в „диета”.

Постът за православния християнин е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният подвиг заедно с духовния представляват същината на истинския пост.

Смисълът, целта и сърцевината на предстоящия Велик пост се състои именно в това, подражавайки на Христос, все повече и повече да се приближаваме към Него – Самият Господ. По този начин, очиствайки душата и тялото, ние ще ставаме все по-способни да приемем в себе си духовната блага вест на възкресението –  преобразяваща, изцеляваща и обновляваща нашите души и тела за нов живот в Бога.

 И накрая, третата добродетел, която Христос посочва в проповедта Си е „богатеенето в Бога”. Но какво означава това?

Да богатеем в Нашия Създател означава да се усъвършенстваме в добродетелите, които трябва да станат неизменна част от ума, чувствата и волята ни – т.е. от цялото ни битие на Божий образ и подобие.

В Св.Писание се казва, че сърцето е средоточие на човека, затова и ние сме призвани непрестанно да бдим над него. Премъдрият Соломон ни учи: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Прем.Сол.4:23). А в Евангелието Господ Иисус Христос казва: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21), с тези слова Той ни предупреждава, че не бива да се пристрастяваме към земни съкровища, защото така не даваме възможност на сърцето ни да обича ближния, да прави милостиня, да състрадава в тъжни моменти, да се радва с тези около нас. Защото всяко пристрастяване е пагубно. Именно чрез отсичане на страстите и оделотворяване на добродетелите, ние християните ставаме христови раби не само на думи и вероизповед, но и на дела.

 Братя и сестри,

 От утре започва Великият пост. Ето, предстои ни четиридесетдневен път, който ще ни освободи от оковите на греха и плена на този свят. А това пътуване неминуемо преминава през прошката, духовния и телесния труд на поста и въздържанието, водейки ни до духовно усъвършенстване.

Само така, чрез подвизаване в Божиите добродетели, делото на обожението ще се осъществи в живота на всеки един Христов раб.

И сега, когато стоим пред Бога нека смирено да изповядаме с един ум и една душа: „Господи, прости ни и ни помогни да надделеем себе си, да простим на нашите ближни за всичко, та да заживеем в пълно единение с Теб сега и във вечността! Амин!”

 Изготвил: Войден Божков 12 кл. (V кл.)

Използвана л-ра:

1. Св.Писание – С.И. 1991г.

2. „За покаянието” – Лимасолски митроп. Атанасий

3. „За поста” – Ал.Шмеман

4. „Силата на прошката” – Бг.Православие