От нас зависи дали ще съумеем да го опазим чисто

В Деня на Славянската писменост и култура разговаряме за вярата, духовните начала, делото на св. Равноапостолни братя Кирил и Методий, както и за духовното училище в София – Софийската духовна семинария с архим. Пахомий, ректор на духовното школо. Повече за това как трябва да съумеем да опазим словесния дар, както и какви са предизвикателствата пред нас в съвременния свят, може да видите в интервюто, което отецът даде за Добротолюбие.

– 24 май Ден на славянската култура и писменост и въобще празник на онзи дух, който светите братя Кирил и Методий са посадили в душата на българския народ. Ваше Високопреподобие, някак си празникът в София винаги е съпроводен и с участието на ученици от Софийската духовна семинария. Какво училище е духовната семинария в контекста на днешната култура и на въобще днешното отношение към духовността?

– На първо място искам да благодаря за поканата за интервюто, искам да поздравя Вас и Вашите читатели, а и целия български и всички славянски народи с този прекрасен празник, в който честваме нашата писменост и култура, защото трябва винаги да помним тези дела на светите братя Кирил и Методий, че те основно са се трудили за това да направят писменост, на която един цял народ да слави Бога, да може да пише, да може да чете на собствения си език. Не за друго, а за да може да прославя Бога и така в светлите възкресни празнични дни, просиява и още един хубав ден, какъвто е 24 май в прослава на светите братя Кирил и Методий. Още един път: Христос воскресе и честит празник!

Всяко едно училище и всеки един преподавател, където и да е, се труди в тази насока – да просвещава и да развива образованието и знанието на всяко едно дете. В това число и Софийската духовна семинария, която от години се стреми да възпитава и да утвърждава своите възпитаници в знанието за Бога и за онези дела, които са извършили и светите братя Кирил и Методий и всички онези просветители на българския и на целия православен свят. Радостта ни е наистина голяма, че можем и ние да вземем участие в този празник и не само, но семинаристите да бъдат на първите редици с иконата на светите братя Кирил и Методий, където да се съберем всички пред паметника им и да можем да отслужим молебен, така че да се утвърдят нашата вяра и езика ни и да пребъдват вовеки.

– Често може би в общественото пространство, дали целенасочено или пък не, се спестява моментът, че всъщност светите братя Кирил и Методий са православни духовници. Единият е монах, а другият епископ, че техните ученици също са монаси, духовници т.е., че и братята Кирил и Методий и техните ученици са чеда на Православната църква. За това може би и присъствието и участието на семинаристите в този празничен ден е важно за цялостния облик на празника. Но бяга ли се от духовното в съвременната култура, в съвременната литература и въобще в нашата писменост?

– Смятам, че хората не са злонамерени, а точно тук е моментът да кажем за един от основните проблеми, че всъщност нашето съвременно общество не е добре образовано и не разбира наистина това, което е необходимо и това, което е нужно, за да може ние да се съхраним като нация и като народ. Едно от основните неща е вярата и следващото основно и важно нещо е езика. Разбира се светите братя Кирил и Методий много добре са го осъзнавали. И двамата са духовници и може би има и този момент, че обществото заобикаля този факт, не обръща много голямо внимание. Тази заблуда в материалното и в придобиването само на материални и веществени неща, смятането, че едва ли не езикът е нещо, чрез което само дипломатически можем да се развиваме –това не е в основата. Пак наблягаме на това и да разбираме, че братята Кирил и Методий са направили този много голям труд и то не без благословението и благодатта Божия, защото виждаме какво изключително дело са направили те. Те са успели не само да създадат писмеността, но са успели да извършат и онзи акт на утвърждаването й. Знаем, че триезичната ерес не е допускала Бог да бъде славен на други езици освен на латински, гръцки и еврейски. Не се е допускало на никакъв друг език да бъде прославян Бога. Така че тази възможност и това дело и допущение Божие – да може да се утвърди славянският език, на който да може да се слави Бога е изключително високо дело. Както делото на създаването, така и делото на утвърждаването на писмеността. Смятам, че това неглижиране, това неизтъкване, че все пак това са духовници е момент на липсата на нашата образованост, отколкото на някаква злонамереност. Така поне се надявам.

– Ако може да се обобщи посланието и въобще делото на светите братя Кирил и Методий с една дума каква би била тя?

– Много трудно е да се обобщи с една дума, защото виждаме, че светите братя написват глаголицата, дават писмеността на славянския народ. Същевременно те разпространяват и вярата, и утвърждават много от хората, които са се колебаели в каква посока на вярата и на изповядването си да се насочат. Чрез своята проповед отрезвяват управници и дават възможността да бъдат освободени християни, които са били пленени. Същевременно утвърждават самата писменост, превеждат и преписват изключително много книги, обучават изключително много ученици, които просвещават славянския народ, утвърждават и нашата българска държава, която се покръства в този момент. Трудно би било с една дума да се определи тяхното дело, но ако трябва да обобщим с една дума, то тази дума би била подвиг. В тази дума се заключават всички онези трудове, които умът ни не може да вмести, защото не трябва да забравяме, че св. Кирил е живял само 42 години. За 42 години той е извършил изключително много дела на своя християнски подвиг.

– Първата книга, която те превеждат е евангелието според св. Йоан Богослов, което започва с думите: „В начало беше Словото…”. Губим ли словото днес? В модерното общество, в което младежите са буквално зомбирани от телефоните си, в което комуникираме в този електронен свят, губи ли се словото като начин на общуване, защото се приучаваме на по-кретките съобщения, на лаконичните думи и изрази и за нас някак си става по-трудно смилаемо сериозната реч, онази реч, която ни дава по-друга перспектива за живота?

– Първо трябва да се каже, че когато св. братя превеждат напрестолното евангерие, за да може по най-бързия начин да започне богослужението на славянски език, те започват с тази част от евангелието: „В начало беше Словото”, имайки предвид самия наш Господ Бог. Иначе в съвременните интернет пространства ние често заменяме дългите съобщения с по-кратки или пък тези неща, които пишем не са правилни и не са подредени в правилния словоред и начин на изговаряне, а по този начин се губи и словесността, и писмеността, и образованието. Разбира се най-вече това, което ние загубваме в съвременния свят е общуването между хората и поради липса на това общуване се прибягва до тези заменки и изкривени по своя зародиш общувания. Надявам се с честването на този голям празник, какъвто е 24 май да се замисляме все повече за онова, което имаме и което би трябвало да съхраняваме, а не да бъдем чуждопоклонници и бързо вливащи се в съвременния свят, който ни повлича и по един или друг начин ни подменя изконните истини.

– Няма как в разговора ни за писмеността и културата да не Ви попитам и за Духовната семинария. Защото Вие като ректор на Духовната семинария полагате наистина големи усилия за закърмянето и укрепването на духовния живот в България, защото знаем от семинарията излизат бъдещите кадри духовници на Църквата. Тези младежи, които искат да станат част от духовното ни школо как могат да се запишат и да станат семинаристи и бъдещи духовници?

– Нашето първо желание е да образоваме и възпитаме достойни граждани и най-вече православни християни, които да възрастнат във вярата и да се докоснат до истината. Ние не бива да заобикаляме въпроса, че така или иначе духовното и религиозно образование не може да достигне до голяма част от българските деца и за съжаление малки са наченките в някои от училищата, в които се възпитават децата и религиозно и получават някакво духовно образование, за да бъдат знаещи. Семинариите остават тези места, в които децата наистина могат да се докоснат до вярата и до Бога, пък смятам, че това е изключително важно за всяка една душа, за да бъде достоен човек, а и разбира се да достигне и до личното свое спасение.

В семинарията се стремим да ги възпитаваме, да ги образоваме. Децата разбира се са малко, както впрочем и родителите са малко, които откликват на това. Повечето родители смятат, че прагматичното образование е това, което би дало голяма възможност на вграждане в обществото и по някакъв начин материалното облагодетелстване и бъдеще на децата им е най-основното. Страда, въобще образованието ни, а и духовното ни образование страда, но с Божията помощ се стремим колкото се може да се трудим и да образоваме, и да довеждаме колкото се може повече деца до Бога.

Имаме приемни изпити на 1 юни, на които всяко дете може да се яви, да се запознае, да дойде в семинарията и да попита. Ние винаги сме там, така че да дадем възможност на всеки един родител и на всяко едно дете да се запознаят с живота и обучението, образованието на семинарията. С каквото можем ще откликнем и ще помогнем на всяко едно дете.

– Какво послание бихте отправили в този ден?

– Пожелавам светъл и благодатен празник и да не забравяме делото на св. братя Кирил и Методий, както и на всички техни последователи и до ден днешен, които се стремят да запазят в чистота езика, културата и вярата ни, така че те да пребъдват во веки и още веднъж Христос воскресе!

Източник: https://dobrotoliubie.com/

С архим. Пахомий разговаря Ангел Карадаков.