Придобива магистърска степен по специалност „Българска филология“ със специализация „Старобългаристика“ през 2002 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ с дипломна работа на тема „Книга Товит в библейската традиция на южните и източните славяни“. През 2017 г. защитава докторска дисертация в Кирило-Методиевския научен център на БАН на тема „Ветхозаветните четива за Страстната седмица в старобългарската богослужебна и небогослужебна
книжнина“. От 2005 г. до момента последователно е докторант, проучвател, асистент, главен асистент в КМНЦ; от 2013 до 2020 е хоноруван преподавател по старобългарски език, историческа граматика, история на книжовния език и съвременен
български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Има публикации в сферата на проучването на средновековната книжнина, историческата лингвистика, съвременната българска литература, етнологията.

Член е на научния екип по описанието на славянските ръкописи от Библиотеката на Зографската света обител на Св. гора Атон. Работи върху подготовката за издание на важни средновековни
български агиографски и библейски ръкописи, като от 2019 г. е ангажиран към програма на МОН с проект за издаване на старобългарския превод на Книгата на Иов по най-стария съхранен в цялост среднобългарски препис.