Тържествено слово на ректора Знеполски епископ Мелетий

към завършващите семинаристи и курсисти от випуск 2024/2025

Благодарствено слово на Иван Александров от 12 кл.

Ваше Светейшество,

Ваше Високопреподобие,

Досточтими отци,

Уважаеми преподаватели,

Драги родители,

Скъпи семинаристи и курсисти,

В деня на всерадостното Христово възкресение ние сме призовани с радост да празнуваме  и подвига на първовърховните апостоли Петър и Павел. По стара традиция към това тържество се прибавя и личният празник на завършващите семинаристи и курсисти на Софийската семинария Св. Йоан Рилски, които на днешния ден получават своите дипломи. Така едновременно ние мислено преживяваме победата на Животодателя Христа, прославяме Неговите ученици и се сбогуваме с нашите ученици.

Обични в Господа семинаристи,

Преди 5 години вие встъпихте на нова и непозната земя – тази на духовния разсадник, познат още като семинария. Тук преди 5 години започна вашето пътуване. Първа спирка по него беше въздигането на кръста. Вашата учебна година започна на един значим църковен празник – Кръстовден. Освен спомените за дългата богослужба, вълнението от срещата с непознатите лица, притеснението от неизвестното, вярвам, че вие сте взели със себе си и апостолското прозрение, че с нищо друго няма да се хвалим, освен с кръста на Сина Божий (Гал.6:14) и че „кръстът е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (вж.1Кор.1:18) . Малко след това дойде моментът да бъдете постригани за четци и певци на празника на нашия закрилник и баща – Преподобния Йоан Рилски. Тогава вероятно се досетихте, че над нас са разпростряни клоните на духовния Ливански кедър и под неговата сянка ще намираме прохлада и защита. Защото кой, ако не Рилският чудотворец, съхрани живота, здравето и надежите ви в дните на пандемия, в миговете на опасности? Та нали към него всеки ден беше отправена вашата молитва „спаси от бед раби твоя, преподобне отче“. Оттогава започна и вашето служение в Светая светих,  където с очи виждахте Тайнството на тайнствата и се учехте да вършите делото Господне не небрежно, а в страх и трепет. Последваха дни на учене, дни на привикване с нелекия семинарски режим, дни на опознаване с преподаватели и сближаване със съученици. Дойде и Рождественския период, в който някои от вас за първи път преживяха в тайнството изповед своето лично освобождение от злото, а в тайнството Евхаристия – приемането на Христа „под покрива на душата“. Вероятно незабравими ще останат Коледните ни концерти – с тяхната понякога изморителна подготвка и тяхното забавно провеждане, с подаръците и с радостта от ваканцията. Разбира се, не без изпитания, и не без разочарования, и не без грешки минаваха дните ви тук.  Но изход се намираше, а често с това и поука. Важна спирка по пътя ви беше Великия пост – труден период за всеки ученик, в който да изпита волята си, любовта си, да премери с колко е пораснал, но не на ръст, а по дух. А в подкрепа идваха молитвените последования на Великото повечерие, когата при приглушена светлина пеехте или по-скоро се молехте, пеейки „Господи сил, с нами буди!“. Следващо значимо събитие в живота на Семинарията беше Благовещението. Тогава по-големите от вас предаваха семинарското знаме, а заедно с него и онова, което бяха научили на тези след тях. От това ставаше ясно, че семинаристът има привилегията да бъде част от задължаваща и свята история, да е приемник на славно наследство и да участва в написването на нейните нови страници. Нови страници бяха написани от всеки от вас във лични ви житейски книги – един разви своите дарби, друг откри нов талант, трети намери близки по душа човеци, четвърти преодоля страховете си, пети сбъдна своя мечта. Службите, уроците, клирът, пътуванията, разговорите, празниците, дори неразбирателствата – всичко това  ви променяше – невидимо и видимо едновременно. Бащинската обич на първия ви ректор, дядо Пахомий, грижата на двамата класни ръководители – г-н Янчев и г-н Бобев, трудовете на отците, учителите и възпитателите, приятелствата с другите момчета ви съпътстваха в пътуването ви, започнало тогава, на Кръстовден, преди 5 години и завършващо днес, на деня на светите Апостоли. И няма как да не се запитаме:  нима стечение на обстоятелства бе всичко, което се случваше с вас? Нима  бе просто неомолимият ход на една училищна система, която подчинава на суровия си режим всички волно или неволно попаднали в нея? Честният отговор е: „Не“.   Всичко, което се случваше и през което преминахте, драги семинаристи, от първия до последния си ден тук бе част от започналия някога неповторим разговор на Бога с вас, беше част от милостивата и мъдра Божия грижа за вас. И в деня, в който вие с право бивате назовани зрелостници, аз най-искрено ви пожелавам, насаденото от Господнята десница в душите ви тук, в Семинарията, да озрее, да даде чудни плодове.  Да достигнете „познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф.4:13).

Драги курсисти,

най-сърдечно поздравявам и вас с успешното завършване на обучението ви в Духовната семинария. Идвайки тук на всеки от вас се наложи да пожертва нещо от семейния, професионалния и личния си живот. Отдаването ви на богословското знание обаче не беше още едно бреме, което да носите с въздишки, а благословени двери, през които да ви се открият нови пътища. Пътища към служение на Бога, служение на Неговата свята Църква и служение на изкупения с Христовата кръв Божий народ. Именно това копняно от мнозина служение ни задължава към сериозна и отговорна подготовка, която започна тук, в класните стаи на Семинарията. Пожелавам ви да запазите живи спомените от светите служби, да не забравите наученото в часовете и от разговори с преподавателите, да съхраните  добрата дружба, да разгаряте огъня на благословената ревност по Бога, „ да пребъдвате в това, на което сте научени и което ви бе поверено“ (2Тим.3:14)

Още веднъж поздравявам скъпите ни в Господа семинаристи и курсисти. Нека Човеколюбецът Христос да ви дарява със здраве, със сили, с вяра, с надежда, с любов и с много радости по пътя ви напред. А вратите на обичната Свети Йоанова градина ще останат винаги отворени за вас!