НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

“А на всеки един от нас

благодатта е дадена

по мярката на дара Христов.”

(Еф.4:7)

Братя и сестри,

Даровете, които Бог даде на човеците, не са безкрайно много. Те са толкова, колкото трябват, за да се покае човек, да се изповяда и да се причасти, за да бъде спасен. Напълно достатъчно, за да могат да бъдат приети от тези, които са повярвали в Спасителя Иисуса Христа. За да можем чрез даровете, които получаваме, да изпълним на дело думите в Писанието, а именно: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” (Мат.5:48).

Съвършенство, което можем да достигнем при условие, което трябва да спазим. А това условие са следните думи Христови: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.” (Иоан.7:38). Тези реки от жива вода ще потекат из нас тогава, когато повярваме в Христос. Сам Той ни казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.” (Иоан.6:35). А какви по-ценни дарове от тия, които Сам Бог ни дарява?!

Всеки ден, без изключение, получаваме даровете на Светия Дух. Те падат в почвата на сърцето ни и покълват. Дават плод според нашите разбирания, според нашите ум, чувства и действия. А какви сме ние… Бог, тъй щото е сърцеведец знае най-добре. Дали сме добри или лоши, дали сме лицемерци или сме чисти по сърце… Бог ще ни покаже, стига да Го помолим за това. И тогава ще можем да си дадем сметка за това – какви всъщност са нашите плодове, които поднасяме – на себе си, на ближния и на Този, „Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.” (Еф.4:10), ни възвестява Св. Ап. Павел в посланието си до Ефесяни. „Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.” (Лук.6:43), пък пише Ап. Лука в своето Свето Евангелие.

Даровете на нашият Господ Иисус Христос лесно са разпознаваеми. Техният плод е само добър, защото идват от Светият Дух. „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.” (Гал.5:22-23), разбираме от посланието на Св. Ап. Павла до Галатяни.

С Любовта идва радостта. А когато има радост, това е защото всичко е в мир. Мирът от своя страна учи на дълготърпение. Което се проявява с благост и милосърдие. Вярата пък е в кротостта, а когато сме кротки, ще имаме и въздържание. Въздържание от онези греховни дела, които ни отдалечават от Господа и Бога нашего Иисуса Христа. И тук накратко могат да се споменат блаженствата, които всички ние знаем. А те са много тясно свързани с плода на Духа.

Даровете на Светия Дух ние получаваме, но те се изливат върху нас само тогава, когато ние поискаме. Защото имаме свободна воля и правото да избираме. А дали това, което избираме е добро за нас или не е Господ Бог ще ни покаже. Ще ни осени със светлината Си и тогава ще разберем.

Тези дарове са като благодатен дъжд върху изсъхналата и изтерзана земя на душата ни. Ако решим да я освежим, ако ние поискаме да сторим това, тогава ще почувстваме Онзи, Който отдаде Себе Си, за да има човек живот вечен.

Братя и сестри,

„На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.” (Еф.4:7). Ние, по човешки, имаме различни „мерки и теглилки”, с които да определим дадено начинание, или помисъл, или чувсто дали е добро или не. Бог, бидейки безкрайно съвършен, ни дарява в абсолютна пълнота Своите дарове. Сключва с нас завет. Който завет ние, бидейки Христови, да пазим и да изпълняваме. Този завет да е наше действие „Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий.” (Еф.4:13).

Тогава без страх ще можем да начеваме нашите начинания. Защото, когато изпълняваме заповедите Христови ще можем и да се покаем, и да се изповядаме пред Светия наш Отец Иисус Христос, Който ни проповядва и казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно.” (Мат.4:17).

Амин.

Изготвил Христо Димитров, II Паралелен курс, 11.01.2014 г.