fbpx
Home > новини > ПОУЧЕНИЕ ЗА НЕДЕЛЯ 12 СЛЕД НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

ПОУЧЕНИЕ ЗА  НЕДЕЛЯ 12 СЛЕД НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ

НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

 

 

Да въздадем благодарение Богу,

Който ни дарява победата чрез

Господа нашего Иисуса Христа.”

(1Кор. 15:57)

 

Братя и сестри,    

      

Така апостолът ни учи да благодарим на Бога за всяка подкрепа, която имаме в нашия живот.

Няма такава беда, от която да не ни избави Спасителят.

Така станало и с десетте прокажени, за които чухме от днешното свето Евангелие, те били застанали на пътя, по който вървял Спасителят и отдалече с гръмки гласове викали: Иисусе Наставниче, помилуй ни! (Лк. 17: 13).

 Към Спасителя дошли десет човека, които, боледуващи от проказа и били смятани за нечисти според закон. Сред тях имало девет израилтяни, и един самарянин, с когото израилтяните не общували. Прокажените, тези отритнати от обществото хора, се спрели пред Христа.  Те не смеели да се доближат до Него, защото били осквернени.

Колко често и ние, в нашата оскверненост от греха, от неправдата, се стремим към Христа. Ние сме пълни с неправди, пълни с грехове, един  друг се отхвърляме, един друг не се обичаме, един на друг сме чужди, превъзнасяме се един над друг, нанасяме си рани, скръб, страдания.

Но, когато отидем в църква и се обърнем молитвено към Бога, ние търсим Неговата милост.

Бихме могли и ние да се поучим от тези прокажени на този трепетен ужас пред светинята, на това съзнание, че да не смеем да пристъпим, да ни е достатъчно да постоим отдалеч и да знаем, че Бог чува, че Той  милува и спасява, че ако Той поиска, ако за нас това ще бъде спасително, Той ще се докосне до нашия живот, ще влезе в него със светлина и радост…

 

Но какво правим ние? Както тези девет избраника, които Господ очистил от проказата и ги върнал към тяхното избраничество, ние си тръгваме доволни: ето изпълнило се е за нас Божието обещание, ние отново принадлежим към избраното число, ние сме членове на Църквата, ние сме православни, всичко за нас е достъпно…

Ние сме привикнали към това, че сме избрани, на нас ни се струва естествена тази Божия близост. И ние се връщаме обратно в живота, със съзнание за своята правда, за своята оправданост пред Бога, привикнали към чудото, привикнали към общение с Бога, привикнали към всичко това, към което се стремят милиони хора и не могат да се докоснат до крайчеца на ризата Христова…

Но „…нали десетимата се очистиха, а де са деветте?“ – звучи отново гласът на Спасителя (Лука. 17:17). Те си тръгнали, забравили за чудото, забравили за Този, Който им дарил Своята милост. И вярата им веднага угаснала, завъртял ги вихърът на живота, в душите им се възцарила предишната греховна тъмнина и пустота. И Бог отново бил забравен до поредната беда, болест, скръб, които ще отгледа техния греховен живот.

 

Братя и сестри,

 

Текстовете, които чуваме от Евангелието по време на служба, ни се дават, за да се поучим, да съизмерим постъпките си с Христовия закон и да се замислим върху всичко това, което се отнася до нас.

Макар че се е случило с други хора в друго време, всеки от нас може да разпознае себе си в тези евангелски истории.

Но това не е достатъчно – трябва да се стремим към Бога, постоянно да бдим върху себе си и непрекъснато да напредваме в Христовата любов.

 И така Той ще ни очисти от духовната проказа,  ще ни изцели от греховните струпеи.

Затова нека се научим за всичко да Му благодарим (1 Сол.5:18), да приемаме с благодарност Божията воля за нас, и да казваме: ”Слава Богу за всичко”. Амин.

Изготвил: Симеон Тричков

4 (ХІ) клас