ПОУЧЕНИЕ ЗА НЕДЕЛЯ 12 СЛЕД НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ
НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ
„Да въздадем благодарение Богу,
Който ни дарява победата чрез
Господа нашего Иисуса Христа.”
(1Кор. 15:57)
Братя и сестри,
Така апостолът ни учи да благодарим на Бога за всяка подкрепа, която имаме в нашия живот.
Няма такава беда, от която да не ни избави Спасителят.
Така станало и с десетте прокажени, за които чухме от днешното свето Евангелие, те били застанали на пътя, по който вървял Спасителят и отдалече с гръмки гласове викали: Иисусе Наставниче, помилуй ни! (Лк. 17: 13).
Към Спасителя дошли десет човека, които, боледуващи от проказа и били смятани за нечисти според закон. Сред тях имало девет израилтяни, и един самарянин, с когото израилтяните не общували. Прокажените, тези отритнати от обществото хора, се спрели пред Христа. Те не смеели да се доближат до Него, защото били осквернени.
Колко често и ние, в нашата оскверненост от греха, от неправдата, се стремим към Христа. Ние сме пълни с неправди, пълни с грехове, един друг се отхвърляме, един друг не се обичаме, един на друг сме чужди, превъзнасяме се един над друг, нанасяме си рани, скръб, страдания.
Но, когато отидем в църква и се обърнем молитвено към Бога, ние търсим Неговата милост.
Бихме могли и ние да се поучим от тези прокажени на този трепетен ужас пред светинята, на това съзнание, че да не смеем да пристъпим, да ни е достатъчно да постоим отдалеч и да знаем, че Бог чува, че Той милува и спасява, че ако Той поиска, ако за нас това ще бъде спасително, Той ще се докосне до нашия живот, ще влезе в него със светлина и радост…
Но какво правим ние? Както тези девет избраника, които Господ очистил от проказата и ги върнал към тяхното избраничество, ние си тръгваме доволни: ето изпълнило се е за нас Божието обещание, ние отново принадлежим към избраното число, ние сме членове на Църквата, ние сме православни, всичко за нас е достъпно…
Ние сме привикнали към това, че сме избрани, на нас ни се струва естествена тази Божия близост. И ние се връщаме обратно в живота, със съзнание за своята правда, за своята оправданост пред Бога, привикнали към чудото, привикнали към общение с Бога, привикнали към всичко това, към което се стремят милиони хора и не могат да се докоснат до крайчеца на ризата Христова…
Но „…нали десетимата се очистиха, а де са деветте?“ – звучи отново гласът на Спасителя (Лука. 17:17). Те си тръгнали, забравили за чудото, забравили за Този, Който им дарил Своята милост. И вярата им веднага угаснала, завъртял ги вихърът на живота, в душите им се възцарила предишната греховна тъмнина и пустота. И Бог отново бил забравен до поредната беда, болест, скръб, които ще отгледа техния греховен живот.
Братя и сестри,
Текстовете, които чуваме от Евангелието по време на служба, ни се дават, за да се поучим, да съизмерим постъпките си с Христовия закон и да се замислим върху всичко това, което се отнася до нас.
Макар че се е случило с други хора в друго време, всеки от нас може да разпознае себе си в тези евангелски истории.
Но това не е достатъчно – трябва да се стремим към Бога, постоянно да бдим върху себе си и непрекъснато да напредваме в Христовата любов.
И така Той ще ни очисти от духовната проказа, ще ни изцели от греховните струпеи.
Затова нека се научим за всичко да Му благодарим (1 Сол.5:18), да приемаме с благодарност Божията воля за нас, и да казваме: ”Слава Богу за всичко”. Амин.
Изготвил: Симеон Тричков
4 (ХІ) клас