Поздравително слово
по повод чина на обновление на семинарския храм
„Свети Йоан Рилски“
от ректора ϯ Знеполския епископ Мелетий
17. V. 2026
Ваше Високопреосвещенство обични Владико Пахомие,
досточитми отци,
възлюбени в Господа чада, братя и сестри,
В последната Пасхална неделя отново заставаме пред великото изцеление на слепородения. Отново се припомняме как Синът Божий сътворил органи на зрението и милостиво дал на човека онова, което до тогава той не притежавал – способността да вижда. Окуражаваме се от това славно чудо, преживяваме го лично, радваме се в надеждата, че ние самите ще получим избавление от болестите и страданията си. Евангелието обаче не разказва просто за изхода от една човешка трагедия, за края на една физическа слепота. То ни благовести, че „съществуваше истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света“ (Йн.1:9). А коя е тази истинска светлина? – „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Йн.8:12). И тъй днес отново чуваме словата за слепотата и за зрението, за мрака и за светлината. В този смисъл виждането, гледането, зрението, чистия и просветлен поглед са поредица от образи на това да познаваме реалността. Да виждаш е чест синоним на да познаваш. А на нас ни е подарено не само да познаваме тварната действителност със своите здрави очи, но ни е даден възхитителния хоризонт да видим Бога , „да Го видим както Си е“ (1Йн.3:3). Затова и Христовото благодеяние към нас е неизразимо – да гледаме красотата на този свят, но да зърнем и Самия Него, да възкликнем заедно със свети Симеон Нови Богослов „Вижте, братя, колко красив и колко прекрасен е нашият Господ! Гледайки моя безсмъртен Творец и Владика, ми се иска от любов да умра, но не ще умра!“. А как ние с вас, обични, можем да видим Господа и Бога? Къде да Го намерим, та да Го зърнем? Учителите и отците на Църквата ни взимат за ръка и първо ни въвеждат в храма. Тук с мига на кръщението домът Божий става и наш личен дом, тук първо новородената ни душа незримо съзерцава Бога. Впоследствие в светите тайнства, в общите богослужения, в личната молитва именно тук в храма ние въпреки недостойнството си ще отместваме завесата и ще виждаме все по-ясно и по-ярко Сина Божий и Сина Човечески Иисус Христос. Затова православният християнин има особена грижа и благоговейна бдителност за ръкотворния дом на Бога. Векове наред верните са отдавали най-скъпото, посвещавали са най-прекрасното, сътворявали са най-оригиналното тъкмо за Господния храм, „за черквата“. Там, където срещаме Бога, където виждаме Бога, където вкусваме с всичките си сетива Бога, където преживяваме истинската светлина, там е и сърцето ни, там е и съкровището ни. Уви, чуваме и за места по земята, където храмовете се обръщат на библиотеки, кафенета, барове. Да ни пази Господ от това да забравим светостта на Неговия дом!
А днес имаме още една причина да се радваме и да благодарим. След седем години усилен труд храмът на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски “ най-сетне ни приема в обновеното си величие. Тази църква, осветена на Димитровден през 1904 г и украсявана постепенно в годините , се развива както като център на семинарското образование и живот, така и като емблематично за квартал Лозенец духовно средище, а дори и за цяла София. През мрачните години на своя Вавилонски плен, семинаристите се разделят с храма си, докато пребивават на гара Черепиш. В началото на 90- те, когато Софийската семинария отново се връща на изконото си място, храмът вече е бил с тежки поражения. Следват бедните години на прехода и разкола. След 2000 година са предприети опити за частични подобрения, но условия за цялостен ремонт отсъстват. По Божий промисъл на Вас, Владико Пахомие, се падна не само да извършите цялостния ремонт на храмовото здание, но и да довършите прекъснато изписване на стените. И днес с вълнения се събрахме да извършим чина на обновлението, да благодарим на Христа за милостта Му днес да имаме този възстановен и преукрасен храм. Необходимо е особено на нас християните да помним в благодарна и молитвена памет всички, които са допринесли за това дело. Затова не можем да препълчим, Владико, че това, с което преди години се захванахте в страх и трепет, сред множество трудности и утеснения, но и с голямо усърдие и вдъхновеност, днес вече дава благословен плод. Носейки служението на ректор на Софийската семинария, Вие поставихте за своя основна цел обгрижването на учениците и курсистите едновременно в материален, образователен и духовен план. Това бе свързано както с възстановяване на вече полуразрушения семинарски пансион, с ремонти по основния учебен корпус и оградата на Семинарията, но така и със развитие в учебните процеси, разрастване на преподавателската колегия и полагане основите на нови стандарти. Това дело е историческо и то може да бъде покрито с мълчание само от злонамерените. На всички тези святи трудове, които Вие с Божията благодат отдадено извършвахте, несъмнено връх е обновлението на семинарския храм. Тук започва и тук преминава животът на нашата духовна Алма Матер повече откъдето и да е другаде. Семинарският храм имаше вопиюща нужда от ремонт. Но това, което бе извършено по Ваша инициатива и с Ваши усилия превишава многократно тази задача. Днес храмът е ремонтиран покрив, с реставрирани иконостас, амвон и архиерейски трон, с прекрасен мозаичен под, с реставрирана стара стенопис и с напълно нови, но в духа на предходните стенописи, с полиелей и хоро в светогорски стил. Това благолепие и радва, и утешава, и насочва мислите към Господа. Това благолепие – както сам Вие много пъти сте казвал– възпитава и учи, то култивира особено сред обучаващите се тук православна естетика и верен подход към църковното изкуство. Толкова много са благодатните плодове от усърдните трудове както на Вас, Владико, така и на множеството съратници и единомишленици. На всички Вас желаем да изкажем своята дълбока признателност. На всеки, който видя в семинарската кауза своя лична кауза. На всеки, който присърце прие предизвикателството да участва в толкова нелек процес. Преподавалтелската колегия, служителите, учениците и курсистите на Софийската духовна семинария ви благодарят най-сърдено на всички, които отдадоха труд, време, средства, търпение и ентусиазъм за обновяването на семинарския храм в такова благолепие. Молим Зиждителя на Църквата Христа да съхрани този храм до края на вековете, да благослови всеки пристъпил прага му, да излее Своята щедра милост над всички потрудили се и трудещи се за неговото благолепие. По молитвите на Преподобния Йоан Рилски всички ние да се удостоим и със светлите обители в Небесата. Амин!