СВ. ВСЕХВАЛЕН АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

„Един от двамата, които бяха чули за Иисуса … и

бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.“ (Иоан 1:40)

Братя и сестри,

Днес честваме паметта на Св. всехвален апостол Андрей Първозвани. Чухме и евангелския разказ, в който се разказва за призоваването на първите Христови ученици.

Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“, и го довел при Христа. На следващия ден били призовани Филип и Натанаил.

Ние често се питаме – как така те тръгват веднага след Него? Кое е това, което ги убеждава? Кое ни убеждава и нас?

Убеждението идва от срещата. От личното познаване.

Всеки от нас е личност, създадена по образ и подобие на Бога. А Бог е личностен – три лица в една същност.

Затова личната среща със Спасителя е тази, която променя, която става повод и провокира или събужда в човека вярата. Това е, към което ние сме призовани. Лична среща с Бога, с Иисус Христос.

Това се случва само, когато човек е чист по сърце и няма никакво лукавство в него.

Следователно всеки един, който пристъпва към Господ Иисус Христос, този, който иска да Го срещне, да Го познае – трябва да се очисти.

Без тази чистота е невъзможно общение между Бога и човека. Затова и в блаженствата е записано кои виждат Бога: само „Чистите по сърце”.

Истинската вяра, Православието е срещата на Бога и човека, на очистването, на човешкото благодатно преобразяване, на безмълвието, на тайнственото общение между Бога и човека. Ако вечният пример – Христос, не е отразен в някаква степен в живота ни, което всеки може да види и разбере, никакъв друг опит няма да накара хората да ни повярват!

Апостолите бяха привлечени от Неговия пример. За мнозина, които днес стоят на кръстопът и не знаят накъде да тръгнат в духовно отношение, е нужен такъв пример! Трябва ние да покажем, а не да сочим чрез примера на други какво е вярата!

Думите трябва да съпътстват делата, защото само чрез дела думите придобиват смисъл. Затова и постът като личен подвиг е дело, което не само ни преобразява, но и показва на другите нашата вяра.

Непрестанно се оплакваме, дори роптаем – „не можем“, „трудно е“. Затова не напредваме – защото не водим борба, всичко е теория при нас, на думи – пожелателно – „бих искал”, но не правим следващата стъпка. Избягваме трудните неща, които Бог иска, за да ни подари Своето богатство, и затова не напредваме.

Църквата и светите апостоли са променили света. Защото не са тръгнали с проповеди – само с думи, а тръгнали с дела и чудеса. Тогава всеки би последвал такава Църква.

Братя и сестри,

Трябва да се стремим в отговор на Божията любов, явена ни в Христос, да станем истински ученици, посвещавайки себе си в жертва пред Бога. Това е, което можем да принесем пред Бога, а Той, както ни е обещал, ще изпълни всичко останало.

Необходимо е да последваме Христос, както и апостолите са Го последвали. А да следваме Христос сега ние можем единствено с изпълнение на Неговите заповеди, както Го е следвал св. апостол Андрей.

Нека се помолим усърдно на св. апостол Андрей да ни помогне с искрено усърдие да последваме Христос във всякакви трудности и радости и по такъв начин да наследим приготвеното за нас „от създание мира” небесно царство /Мат. 25:34/. Амин.

Изготвил: Янек Мунин от 5 кл. 2014/2015 г.