Семинаристите Щелян и Ивелин стигнаха до финалния кръг на проекта  „1000 Стипендии”

         Учениците Ивелин Василев, от V (12) клас, и Щелян Димов, от II (9) клас, се класираха във финалното класиране на конкурса „1000 Стипендии” организиран ежегодно от Фондация „Комунитас”.

Проектът „1000 СТИПЕНДИИ“ е национален конкурс за ученици от 6-и до 11-и клас. В него може да се включи всеки ученик в тази възрастова група, като за това е необходимо под формата на есе да представи знанията и разсъжденията си по предмета, в който се чувства най-уверен.

Темите, по които са разсъждавали нашите ученици са “Свободата означава отговорност. Затова повечето се притесняват от нея.”– Бърнард Шоу” и „Само Бог променя целта и мотивацията на човек”. И двамата кандидатстват за Основна стипендия с предмет Философия.

На 1-ви август в сайта на фондацията бяха публикувани резултатите от първото класиране, където и двамата семинаристи бяха класирани. Вторият етап от конкурса е интервю. Финалното класиране беше качено на електронната страница на конкурса на 1-ви ноември и за голяма радост и двамата възпитаници са се класирали успешно и са носители на основни стипендии за учебната 2015/2016 година.

Ивелин Василев участва за втори път в проекта, като първият път спечелва поощрителна стипендия за учебната 2012/2013 година. 

         Тук публикуваме и есетата, с които учениците ни са кандидатствали в конкурса.

Щелян Димов

САМО БОГ ПРОМЕНЯ ЦЕЛТА И МОТИВАЦИЯТА НА ЧОВЕК

(ЛИТЕРАТУРНО ЕСЕ ОТ ЩЕЛЯН ДИМОВ)

Когато вървим на обществено място, в различни посоки около нас се движат хора и всеки го прави със собствена цел – отива на работа, разхожда се, среща се с приятели и т.н. Този мехaнизъм е част от ежедневието на всеки, но при християните разликата е основно в мотивацията. В живота има много по-големи от тези мънички цели на всекидневието, цели за които се борим цял живот, защото точно в тях е скрито това, за което мечтаем. Ние търсим средства и прилагаме действия, за да достигнем до целта, защото без деяния целта остава мечта.

Свети апостол Яков казва:

„Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва”

(2:14- 17)                                      

Всички или поне някой от нас живеят ден за ден и ежедневно вършат без стремеж за бъдещето, това, което се изисква от тях. Те не осъзнават какво искат.  Те не знаят, че Бог им е дал собствена воля. Обществото днес е бездушевно и не вярва в нищо, не се надява на нищо.

Сега  хората кръщават своите деца, венчават се в храма, но го правят само защото така е модерно. Те не осъзнават и нямат познание за това какво наистина се случва по време на тези тайнства. И защо се получава така? Може би поради липсата на часове по религия в училищата. Напоследък нашумя и тази тема. Аз съм твърдо За за това обучение. Защото вярата ще вдъхне в хората страх Божий и ще имат цел – Царството на Славата, Царството на Христос! Но Този Христос, който заобикалят, отвлечени от материалния свят, би им дал най- голямата награда – Вечен живот. За да достигнем тази награда, се нуждаем от постъпки, доброта, смирение, милост, да се уповаваме,да спазваме неговите заповеди, да се уповаваме на Него и да го славим, тъй като Той ни е дал земния живот. Това е целта на един християнин, вечният Живот, не просто като билетче за Рая, а като добродетел върши всичко по божията воля.

 Да ходя на църква ми, беше като малък задължение, но задължение не със злоба от страна на родителите ми, а просто бях с тях по време на богослуженията. Но в мен се появи и живее до сега едно чувство – вяра, която пък пробуди в и любовта ми към Бога. Когато усетих тези емоции, започнах да се оглеждам в света и видях, че е фалшив и хората са пристрастени към него. Господ благославя всеки ден, но на хората им е по-лесно да се отдадат на гордостта, плътското удоволствие и всичко зло, идещо от дявола. По-добре ли е да бъдем роби на света, отколкото да сме чеда на Единия Бог. Сега се опитвам да се качвам по ”стълбата”, която води към Неговото Царство, но пак си оставам част от всички Негови чеда. Но аз вече имам цел в живота, а мотивацията ми е самият Господ Иисус Христос.

Безверните ще си останат такива, защото и вярата в Господ е дар от Него и не всеки може да го приеме. Те само се оплакват и нямат стремеж да постигнат нещо в бъдеще за себе си и за околните.

Изглежда, че този, който постъпва с вътрешното си съзвучие, т.е. Христос, може да Го познае и Той да бъде неговата мотивация. Но не само Бог може да ни мотивира. Гъвкавата природа на интелекта дава безкрайни възможности за мотивация. Съвсем не са необходими внушения отвън. Въпросът е да сме устремени не към материалното, а към божественото. Може би така бихме могли да погледнем на света и на себе си с нови очи, да открием нови възможности и да бъдем изцяло и истински Христови.

 “СВОБОДАТА ОЗНАЧАВА ОТГОВОРНОСТ. ЗАТОВА ПОВЕЧЕТО СЕ ПРИТЕСНЯВАТ ОТ НЕЯ.”

– БЪРНАРД ШОУ

(ЛИТЕРАТУРНО ЕСЕ ОТ ИВЕЛИН ВАСИЛЕВ)

Задавали ли сте си въпроса какво е свободата? Може би не сте.  Какво е свобода? Свободата е неограниченост! На какво? – на различните нива от сложното Божие творение, наречено човек. Много от нас са чували за свобода на духа, на волята; свобода на мислите, свобода на чувствата, свобода на действията и т.н. 

А какво е робството?  Древногръцкият философстоик Епиктет казва следното за робството: “Роб е този, който не умее да владее себе си”, както и  “Човек със свободна воля не може да бъде наричан роб”. Робството е затвор за душата!

Робството учи човек на свобода, защото без нея животът е непълноценен и не може да се усети вкуса на щастието, независимостта и собствените постижения. Свободата е глътка чист въздух, тя е живителна капка вода, тя е полъх на пролетен ветрец и топла слънчева милувка. Неслучайно героят на Сервантес Дон Кихот заявява: „ Свободата е най-скъпоценното благо, което небето е дарила на човек. За свободата и честта човек може да жертва живота си!”.

Свободният човек е винаги на кръстопът. Той трябва сам да избере посоката, която ще го доведе до желаната цел, сам да понесе „тежестта” от направения избор. Никой не е застрахован от разочарование и провал, но въпреки това всеки един от нас трябва да бъде горд с това, което е, защото само тогава другите ще почитат онова, което виждат в него. Да си свободен, значи да си човек, да отстояваш правата си и в същото време да изпълняваш и задължения, да взимаш решения, но и да приемаш последиците от тях независимо дали са добри или лоши.

За всеки човек значение на думата свобода се определя от това какво е важно за него, но и същевременно ограниченията, наложени от обществото били те със закон или не. Прост пример за това е ежедневието на всеки един човек. Той може да не спази правните или морални закони, но в повечето случаи ще получи наказание било то от обществото или от самия себе си, от съвестта. И точно това наказание обуславя робството, ограниченията които замъгляват собствената свобода.

Когато смисълът на човешкия живот се разглежда от гледната точка на идеалистическите философски школи и религиите, можем да кажем, че човек е това, в което той вярва. Правейки обзор на религиите и философските школи стигаме до християнското разбиране за свободата като уникално и с нищо несравнимо. В християнството човекът, решил да избере „да бъде”, е мъченикът. Той е пълна противоположност на езическия герой, чиято цел е да завоюва, да побеждава, да унищожава, да ограбва. Смисълът на неговия живот е гордостта, властта, славата. Мерилото за доблест в езическия герой е способността да постигне власт и да я отстоява, за него е щастие да загине на бойното поле.  Главното, което характеризира мъченика „да бъде”, е да се раздава на ближните си и да споделя с тях всичко. За героя е характерно да притежава „да има”, да покорява, да принуждава. Днес според повечето етични системи от тези два противоречиви модела съвременното общество е избрало по-скоро езическия. Ние търсим примери за подражание в политическите лидери или филмовите герои. Нашите ценности съвпадат с тези на героите от филмите, богатите, силните, агресивните. Влиянието на Църквата е частично и много рядко се избира моделът на мъченика. Свободата „да бъдеш” означава да бъдем силни, да подчиняваме другите и да ги използваме. Който не използва силите и свободата си за това – той е слаб, т.е. той не е истински мъж. Така, обръщайки се назад в историята и съпоставяйки я с днешния ден, ние забелязваме, че свободата „да има” и свободата „да бъдеш” в социален план се припокриват.

В християнството има зададени заповеди от Господ Иисус Христос, които трябва да се спазват от тези, които вярват в Него, за да бъдат истински и ревностни християни.  Всеки е свободен обаче в своите избори, своите дела, даже в своята вяра, както и ап. Павел казва – „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно”.

Господ иска да се обичаме един друг; в това е свободата – в любовта към Бога и към ближния; в това е и свободата, и равенството.