fbpx
Home > новини > Шампионът Кубрат Пулев гостува на ученици в Софийската духовна семинария

На 14 март в аулата на Софийската духовна семинария се състоя среща на семинаристи със световно признатия наш боксьор Кубрат Пулев. Целта беше средношколците да се запознаят с постигнатото от един успял в своята област българин. В сърдечна обстановка спортистът сподели на учениците за своята вяра в Бога, която в много трудни моменти и изпитания му е била опора:

 „Разбрах, че девизът на семинарията е „Вярвай в Бога! Обичай България!”. Аз също мога да споделя това. Винаги съм бил патриот. Пожелавам ви и вие да сте будни българи. И мисля, че преди всичко в живота си трябва да поставим  вярата в Бога и уважението към правилата на Църквата. Именно вярата е тази, която може да ни съхрани като хора, като нация.  Вярата ни пази от изкушенията и от всички нежужни и безсмислени неща. Днес вече съм  разбрал, че човек трябва да обича себе си, но да знае, че  Христос е дал заповедта – да обичаме и другите, ближните като себе си. Много е важно да го разбираме това.”

Кубрат Пулев разказа на семинаристите за многото труд и лишения, които са го съпътствали по пътя към спортните успехи. Пожела им да бъдат постоянни и дисциплинирани в постигането на своите цели, като не забравят, че силата и мъжеството не са само мускули, а преди всичко характер и интелект. Шампионът призна, че в живота си се е учил и от своите грешки:

„Бяха други времена, ако трябва да съм откровен, доста съм се биел по улиците. Днес съм убеден, че бокса е само за ринга и не бива да се прилага в живота. На боксовия ринг е битка и аз винаги съм казвал – трябва там да се бием, не в живота. В спорта партньорът е подготвен и е силен като теб. Умее да се брани. Там си боец, но целта не е да навредиш на другия. Ако има агресия тя е за в спортната зала. Там е  надпреварата. На улицата, макар да ми е случвало да защитя някого, мисля, че не трябва да водим битки. А, ако имаш враг, по-добре да му простиш, и да не се влиза в разправии. Господ е големия съдник над всички. Баща ми, Бог да го прости, казваше: „има едно око и то те гледа”. Господ винаги гледа и който все е тарикат и смята, че е „прецакал” другия, много се лъже. Някои търкат доволно с ръце и смятат, че като са измамили, като са излъгали, като са навредили, то никой няма да разбере. Обаче каквото правиш то ти се връща. Каквото посееш, това ти се връща.“

 

„За съжаление аз късно разбрах това, което говори Библията. Четях я и в началото не разбирах. Връщал съм съм се по 5-6 пъти на една и съща страница, защото съм искал да разбера по-добре написаното. Като по-млад не съм знаел какво ни учи Господ. Питате ме какво мисля за онези думи от Евангелието… когато те ударят по едната буза, обърни и другата… Така е казал Господ.  Как един боксьор го приема това?…С течение на годините,  и не лесно, проумях какво е да обърнеш и другата буза, когато те ударят. Много пъти, като по-млад и аз съм се озлобявал. Бях буен младеж. За съжаление късно осъзнах какво е да се бориш със лошото в себе си. Имал съм желание да си отмъщавам за много неща.  Но после разбрах какво велико чувство изпитваш, когато успееш да отвърнеш на лошото с добро. Силния човек не злобее, слабия връща със зло. Убеден съм, че доброто е много по-силно от злото. Много по-сладко е да направиш добро. Важно е да можем да прощаваме. Така ни учи и християнството, а който не го разбира, дано самият живот го научи на това. Ако нямаме вяра, сами правим живота си сложен и го объркваме.”

Кубрат Пулев насърчи семинаристите да уважават своите учители и ръководители, да бъдат любознателни и търсещи и да се стремят да учат от опита на всеки, защото никога човек не трябва да приема, че е познал или разбрал всичко:   „Пазете  се от изкушенията и „ментетата” на живота. Когато човек е млад много неща го дърпат в грешна посока. Окото е алчно, гледа и пожелава. Ако се отпуснем по това течение ще е лошо. Не завиждайте. Да притежаваш нещо не това е щастието. От много вредни неща съм се опитал да избягам. Битката със себе си и аз я водя всеки ден, но не винаги успявам.  Да имаш самочувствие това не е да си надменен. Животът ми е показал, че когато съм се надценявал или съм подценявал противника,тогава губя. Така беше и при мача с Кличко. Когато се надцениш и се възгордееш – падаш.  И не се главозамайвайте от успеха, както при мен се е случвало.”

Накрая шампионът сподели:

„Моята голяма мечта е свързана с  България.  Да я видим всички една спокойна и богата държава, в която хората живеят нормално. Мечтая и възрастните хора в България да живеят по-добре. И повече чужденци да идват тук, за да видят, че това е едно от най-хубавите кътчета на планетата. В личен план…ако даде Господ да стана световен шампион, и колкото може повече да прославя България. А вие бъдете горди и достойни българи. ”

текст и снимки: Емил Добрев