Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ в София е основната семинария на Българската православна църква. Тя е приемник на Самоковско богословско училище, основано през 1876 г. с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.
Представете си едно училище, в което не се възпитава само умът. Училище, в което детето се учи на това как да бъде добро, как да помага и получава пристън до края на живота си. Представете си това училище, в което десетки деца биват учени на вярата в Бога по един естествен начин. В, което получават знания, които се превръщат в крайъгълен камък за целия им по-нататъшен живот. И не ви говоря за някакво иманертно учебно заведение, забравено някъде между страниците на дебелите книги. Не. Говоря ви за Софийската духовна семинария. Училището, което вече 115 години обучава деца – кадри на Българската православна църква.
Софийската духовна семинария е продължителка на Самоковското духовно училище, което пък е продължение на училището по богословие държано от Лясковския манастир „Св. ап. Петър и Павел”. Още през 1897 година архереите от Св. Синод смятат да преместят училището в София, което смятат за полезно, предвид, че София се разраства и започва да придобива мащабите на европейски град. Само след пет години е положен основният камък на сегашното училище. През 1902 г. лично княз Фердинанд полага началото на строежа, а водосвет отслужва Варненският и Великопреславски митрополит Симеон, който по това време е и председател на Св. Синод
На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.
Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време например в Семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, като всички руски издания са дар от руския Св. Синод.
На празника на Св. Димитър Солунски през 1904 г. тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски“ от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците. През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.
С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918) обаче – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото – оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е обърната на военна болница.
След войните пансионът бързо се възстановява, а броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет.
Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.
След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията – в Рилския манастир, в с. Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир – Соколски. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.
След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.
Чак след опразването на семнарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 т. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец па пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса – сгради с желязна ограда и самостоятелен вход.
При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.
През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.
Училището и днес продължава да бъде зародишът на кадрите на БПЦ-БП, като дава възможност да своите възпитаници не само да станат духовници, но и да се занимаят и да развият живота си в друга сфера от обществения живот. Много от възпитаниците на семинарията са станали адвокати, лекари, журналисти, писатели, певци и музиканти и всеки макар и изявен в своята си област никога не забравя за духовната алма-матер. За училището, което изгражда личности.
За училището
Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” е със статут на средно общообразователно духовно училище. На територията на република България има само две учебни заведения с такъв статут – Семинариите в гр. София и в гр. Пловдив.
Учебните планове и програми, обхващащи специфичната богословска подготовка, по които се обучават учениците в Семинарията, са разработени от екип доказани специалисти с дълъг педагогически стаж, съобразени с всички нормативни изисквания на Министерство на образованието, младежта и науката. Те се одобряват лично от Министъра на образованието. Седмичното разписание и разпределението на учебните часове, обхващащи общообразователните предмети, е приравнена към изискванията за средните училища. Това дава равен старт на възпитаниците ни да продължат образованието си във всички висши учебни заведения.
Дипломите за средно образование, които се издават на завършващите випускници, се заверяват в МОМН и дават право за продължаване на обучението освен в република България и във всички страни от Европейския съюз и Шенгенското пространство.
Образователният процес в учебното заведение се контролира от Ректорора, който се избира от Св. Синод на БПЦ. В това си качество той следи за организацията и цялостното протичане на учебно – възпитателния процес в Семинарията.
Като духовно училище, Семинарията е под пряката юрисдикция на Св. Синод на БПЦ и всички ученици са на църковна издръжка.
Изграждаме СОДУ Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски” като едно ново и модерно учебно заведение, в което християнско възпитание и учение от една страна, и научно знание от друга, формират достойни личности.
За да се запишете за учебната 2018/2019 г. в Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски”, трябва да сте:
– ученици завършили 7-и клас с резултат от приемните изпити за кандидат-гимназисти;
– ученици със завършено основно образование (8-и клас).
Приемат се и ученици, издържали изпита по музика в други училища в страната.
Кандидатите за осми клас се явяват на събеседване, изпит по пеене за проверка на музикалната култура и слух. Изисква се да се знае наизуст молитвата „Отче наш“.
– кандидати, завършили средно образование, които полагат: тест по езикова култура, устен изпит по библейска история (първа част на книгата Нашата вяра от архим. Серафим) и проверка на музикалната култура и слух. Кандидатите трябва да знаят на наизуст:
- 10-те Божии заповеди;
- Символа на вярата;
- Господнята молитва „Отче наш“.
Необходими документи за кандидатстване:
- Свидетелство за православно св. кръщение;
- Удостоверение за завършен 7-и клас или свидетелство за основно образование;
- Препоръчително писмо от епархийския архиерей;
- Медицинско свидетелство;
- Лична амбулаторна карта и имунизационен паспорт (документ за направените имунизации);
- Здравна книжка (копие от началните страници);
- Молба до ректора на семинарията (попълва се по образец на място в канцеларията);
- Автобиография (попълва се по образец в канцеларията);
- 3 броя снимки;
- кандидатите за паралелния курс подават освен това още свидетелство за съдимост и венчално свидетелство (за семейните кандидати), както и нотариално заверена деклация за женените, че са в първи брак.
Срок за подаване на документите: до деня на приемния изпит включително.
Изпит (събеседване) и проверката на музикалния слух ще се проведе на
30 юни 2018 г., събота, от 11:00 ч. и на
1 септември 2018 г., събота, от 11:00 ч.
в сградата на Софийската духовна семинария, пл. „Велчова завера“ № 2.
Важна информация за след приема!
В началото на годината се заплаща такса в размер на минималната работна заплата за страната. Може да бъде платена и на две вноски в началото на всеки един от учебните срокове. Таксата покрива всички разноски в пансиона (храна, осветление, отопление, учебници и др.). Приетите ученици и курсисти трябва да се снабдят с две бели ризи, два черни панталона, черни обувки и един комплект спално бельо. Приетите ученици и курсисти трябва да се явят в семинарията на 13 септември 2018 г., четвъртък, до 17:00 ч.
Откриването на новата учебна година ще бъде на 14 септември 2018 г., петък – Кръстовден, сутринта с празнична св. Литургия, отслужена в Семинарския храм „Св. Йоан Рилски“.
Адрес за кореспонденция: e-mail: seminariа@abv.bg, seminaria_sekretar@abv.bg
София 1164, пл. „Велчова завера“ № 2.
Тел/факс: 02/868 0144
Един от ректорите на семинарията ще бъде канонизиран за светец
Един от най-изявените и незабравими ректори на учебното заведение е Неврокопският митрополит Борис. Той се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията „архимандрит“ и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.
Неврокопският митрополит Борис е и деен творец, той пише статии за „Църковен вестник“, публикува свои стихотворения и става автор на знаменитата брошура „Кризата в нашето училище“. Канонически избран през 1935 г., митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия. Посрещнат е с голямо въодушевление в епархията от хиляди благочестиви християни. Митрополит Борис добре е познат на българите, той има множество духовни чеда, сред които миряни, монаси и даже епископи, той е в добри отношения и с всички митрополити и епископи в Българската православна църква.
Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година. За участието на дядо Борис в историческата литургия във Фенер научаваме от църковния печат. Там пише: „Тържествената и историческа църковна литургия бе отслужена от Халкидическия митрополит Максимос, в съслужение с нарочно изпратените от България за водене на преговорите Техни Високопреосвещенства Борис Неврокопски, Софроний Търновски, епископ Андрей, както и на всички гръцки владици в Цариград“ (ЦВ, бр. 9-11, С., 2. III. 1945 г.). В края на богослужението Неврокопският митрополит поздравява Вселенския патриарх Вениамин на гръцки език по повод радостното събитие, а именно вдигането на схизмата. Митрополит Борис е избран и за председател на Народния събор, който се провежда в църквата „Св. София“, за избирането на третия по ред Български екзарх. За екзарх е избран наместник-председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан.
На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за празника на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово. Убийството му е част от засиления натиск на комунистическия режим върху Българската православна църква и има за цел и сплашването на останалите архиереи.
През 2016-та Светият Синод даде благословение за започването на процедура за канонизацията на блаженопочившия Неврокопския митрополит Борис. Това стана на заседание на Светия Синод на 31 март 2016 г., на което бе разгледано писмо на Неврокопския митрополит Серафим с молба за започването на процедура за проучването на възможностите за канонизация на приснопаметния Неврокопския митрополит Борис.
Тази година се навършват 130 години от рождението и 70 години от кончината на достойния и многоуважаван български архиерей.