СЛОВО ЗА

СЪБОР НА СВ. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

И ПРЕДТЕЧА ГОСПОДЕН

„Той рече:

„аз съм глас на викащия в пустинята;

оправете пътя Господен““

Йоан 1:23

„…и ще се яви славата Господня,

и всяка плът ще види (спасението Божие);“

(Исаия 40:3-5)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

„Покайте се, защото се приближи Царството небесно“. (Мат. 4:17). Това са първите думи на Иисус след изпитанията му в пустинята, началото на земния му път, проповед и служение.

„Покайте се, защото се приближи Царството небесно“. (Мат. 3:2) – точно със същите думи св. Йоан Предтеча прекара живота си, с тях призова всички, кръсти мнозина, заради тези думи бе хвърлен в тъмница, после и убит.

Покайте се – обръщам се към вас сега и вярвам, че имаме още време, имаме и надежда. Защото гледам в душата си и се ужасявам, виждам делата си и се срамувам, мисля за света навън и осъзнавам – грехът вилнее навсякъде, беззаконието властва, неправдата тържествува, изконният човешки враг триумфира, като погубва наред и сякаш печели, но всъщност ние губим най-ценното – душите си. И сякаш всичко е загубено и безнадеждно, но ето – виждам вас. Отново. Всеки път. В църквата. Даваме от времето си, от парите си, от мечтите си, кой за малко влиза, кой за цяла служба, кой разсеян, кой с пълно внимание, но сме тук. В очите ни гори вяра и поради нея – понякога болка, мъка, копнеж. Виждам примери на състрадание, на истинско християнство, на любов към ближния. На покаяние, на каквото малцина са способни – с осъзнаване на греховете, изповед, съкрушение за тях и то не защото някой изисква  това от нас, а защото това ни шепне сърцето и Светият Дух ни направлява. Виждам как това покаяние се увенчава с обещание – изречено или не, тези грехове да не бъдат повтаряни, заедно преживяваме радостта от причастието, от празника да бъдем едно во Христа и … се изпълвам с надежда, вярата ми се укрепва и чувствам се отговорен да се старая да бъда по-достоен за това, да съм сред вас. Усещам силата, която носим в себе си и когато излизаме от вратата на църквата и отиваме на ежедневните си битки с поднебесните духове на злобата, битки понякога тихи, дори външно невидими, не увенчавани с бляскави и славни победи, но винаги важни, с огромно значение, защото по делата ни хората съдят какво е да си християнин, защото златото се изпитва с огън, а душата на християнина с болка и изпитания, уверявам се в чудото, което Бог винаги върши с обещанието си да бъде до нас и да ни помага, да ни обнови за нов живот сега и тук чрез своите тайнства и после, в истинския свят, когато Го срещнем в лице и да пребъдем в светлината.

Но сега какво идваме в църквата да видим? Икони, свещи и кадилници?

Какво идваме да видим? Хора, облечени в скъпи дрехи? Тези хора са в царските палати, още от Йоаново време.

Какво тогава идваме да видим? Вярата ли? Да, казвам ви, и повече от вярата, вярата в дела. Нашата вяра, живата вяра,  в Христа. И всички нас. В едно у Бога!

„А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят.“ (Марк 11:12) Но не унивайте, не се отчайвайте! Йоан загина заради правдата, хулен бе, преследван и му се присмиваха, накрая главата му бе отнета по време на гощавка на порочните, силните на деня, разпалените от долни страсти, но сам Господ каза за него: „Между родените от жени не се родил по-голям от Йоана“ – ни Авраам, ни Мойсей, ни Илия! И това, изречено от Иисус!

Самият Той, нашият Господ Бог, бе преследван въпреки всичките чудеса и личби, които извърши, и Той хулен, поруган, бит и дори разпнат – загина на кръста. И бе погребан.

Та ние ли очакваме похвала? Недейте. Помощ – от никъде няма да дойде. Закрила – няма да имаме.

Само тук, в църквата, само тук и навън, в съ-обществото на братя и сестри – християни, само в сърцата си в едно с Бога ще получим всичко, там истински ще живеем.

И победата ще бъде наша, а всъщност Господня, защото всички сили да имаме, и чудеса да вършим, между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. Така истинската слава и победа не е тук и сега, не е в плът и материя, царството Му не е от този свят.

Затова и всеки от нас, който се смири като едно дете, той ще е по-голям в царството небесно; (Мат 18:4.) Там ще е нашата награда – да срещнем Бога и достоен отговор да дадем за всички дни на живота си. Амин!

Изготвил: Деян Петров, 2 п.к., 2013 г.