Празникът Възнесение Господне – Спасовден – и този път бе тържествено отбелязан в местността Кръста на южното възвишение в столичния район „Лозенец“. Честването на Спасовден тук е традиция, установена още от дълбока древност. По примера на християните от времето на най-ранната Църква, и жителите на Сердика – Средец – София, започнали да излизат на Спасовден на най-близкото възвишение за възпоменаване на великото Христово Възнесение.
На четиридесетия ден след Своето Възкресение, Господ Иисус Христос извел учениците Си на планината Елеон до Йерусалим, и там, след като разговарял с тях и им дал последни напътствия и обещанието за невидимото благодатно действие на Дух Свети, вдигнал ръцете Си за благослов и, като ги благославял, отделил се от тях и се възнесъл към небето.
За спомен на това славно събитие, християните на много места започнали в деня на Възнесението да излизат на близък до селището хълм и да извършват богослужение. Южното възвишение на столичния град е едно такова, от древност в святост просияло място. Именно поради тази причина тук през месец май 1878 г. е издигнат невисок, но масивен каменен кръст в чест на Освобождението на София, който дава и името на местността. На това възвишение между столичния град и планината Витоша, днес очертано териториално като район „Лозенец“, се намира и Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”.
В празничния ден тържествената св. Литургия за Възнесение Христово в семинарския храм бе оглавена от Негово Високопреподобие архимандрит Сергий, ректор на духовната школа, в съслужение със семинарското духовенство. На клироса пяха семинаристите от четвърти курс под ръководството на г-н Тодор Костов, а празнична проповед изнесе семинаристът Светослав Цеков.
След края на богослужението архимандрит Сергий, йеромонах Исаак и семинарска певческа група с ръководител г-н Лъчезар Вълков се отправиха към местността Кръста, за да се присъединят към честване на Спасовден, превърнало се в събор и общонароден празник на квартал „Лозенец“.
При старинния каменен кръст, в присъствието на кмета на район „Лозенец“ г-н Прошко Прошков, представители на Общината и други официални лица, най-напред бе отслужена заупокойна молитва в памет на падналите за Освобождението на София руски войни, а след това тържествен водосвет за здраве, благополучие в делата, мир и духовно преуспяване на всички жители на квартал „Лозенец“ и на всички, празнуващи днешния голям Господски празник. Последованията извърши ректорът на Семинарията Негово Високопреподобие архимандрит Сергий с участието на йеромонах Исаак и протойерей Василий Сарян, предстоятел на намиращия се в близост храм “Св. Преображение Господне”.
След това към присъстващите с празнично слово се обърна о. Василий. Той припомни, че кръстът е издигнат непосредствено след Освобождението на София в памет на падналите руски войни при превземането от руската войска, под командването на генерал Гурко, на намиращата се на това място турска крепост. Счита се, че каменният кръст е първият паметник в страната, издигнат в знак на признателност към освободителите. Това бележито народно дело е било осъществено от инициативен комитет на софианци и е било лично благословено от Екзарх Йосиф.
От своя страна г-н Прошко Прошков поздрави жителите на „Лозенец“ с празника на общината и пожела светлината на Спасовден да даде на всеки в днешните трудни времена най-вече вътрешно спасение, за да постигнем както лично благополучие, така и просперитет за района и за целия град.
В края на тържеството малките възпитаници на 139 основно училище “Захарий Круша” в пъстроцветни български носии изнесоха фолклорен концерт, а със средства на общината на участниците в празника бе раздадено благословено ястие. Народното веселие в чест на Спасовден – празник на община „Лозенец“, ще продължи и в неделя – 16 май – в градинката пред храм “Преображение Господне”.
По традиция Софийската духовна семинария молитвено почита каменния кръст на възвишението в район „Лозенец“ два пъти в годината – на Спасовден и на Кръстовден – 14 септември, когато се открива новата учебна година в духовните школи на Българската православна църква.
Текст: Мария Братинова
Снимки: ипод. Георги Георгиев, ипод. Здравко Кънев и Мария Братинова