fbpx
Home > новини > Слово за 07 януари 2014 – Събор на Св. Йоан Предтеча

Слово за 07 януари 2014 – Събор на Св. Йоан Предтеча

 

        Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

 

        sv_Joan-KRASTITELДнес, след празника на Богоявление, когато видяхме да просияе Единосъщната и Неразделна Света Троица в едно – Отец от небесата проговори и чрез Дух Свети снизходи над Сина Човешки, когато цялото мироздание занемя пред чудото, началото и надеждата, днес, Светата Православна Църква от най-древни времена отбелязва Събор на Свети Йоан Предтеча.

        „Събор”, защото се събираме заедно, в храма, като една църква молитвено и с песнопения да почетем светлата памет на Йоан – Предтечата Господен, сиреч оня, за когото е казал Пророк Исайя, че приготвя пътя на Господа и още повече „прави правете пътеките Му” (Мат. 3:3).

        Толкова близо е самият Йоан до Иисус – и за двамата благовестява ангел, и двамата са родени в една година, само с шест месеца разлика, и двамата отбягват страшната смърт като младенци по заповедта на кръвожадния Ирод. Но за Йоан благовести ангел, за Иисус – архангел, Йоан е заченат по човешки, макар и по чудесен начин между престарелите му родители, Сина Божи – безсеменно, чрез пряк акт на Светия Дух, Йоан е спасен с цената на смъртта на баща си пред олтара, скрил го, за да живее, Иисус е спасен чрез послание от ангел Господен до Йосиф (Мат. 2:13).

        И много други прилики има в живота на двамата, и много отлики. Самият Господ Иисус Христос говори за него „между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя” (Мат. 11:11) – и наистина, Йоан, син на праведни родители, на пророк, внук на свещеник, твърд във вярата, скъпо платен с много молитви и спасен с цената на живота на баща си, непоколебим в следването на истината – този истински меч на духа не се поколеба за нищо, нито за миг. Така живя и загина, затова просия. Защото той изпълни няколко много важни задачи – пророкува и подготви идването на Бога.

        Ние не сме пророци, пророчествата са изпълнени, именно Йоан беше последният пророк. От нас не се иска такава дарба. Ние имаме Свещеното Писание и това ни стига, Истината ни се яви. Но пътя за идването на Господа е дълг на всеки – и не ангел в пустинята, не пророк или свръхчовек трябва да си, за да подготвиш себе си и близките си. Защото Той – Единственият и въплътилият се Истински, Вечен и Всемогъщ Бог винаги идва в живота ни. И дори да се разминем с Него, да не чуем гласа Му или да Го познаем за миг и да отстъпим, Той пак идва. По различна пътека. И пак, и пак… докато не осъзнаем, че това е всъщност живота, и то живот вечен, който сам Бог ни обеща. „И Аз им давам живот вечен и те няма да погинат вовеки и никой не ще ги грабне от ръката Ми” (Йоан 10:28).

        И това е най-важното, защото всичко друго, добро и лошо, материално или идеално, здраве или болест, богатство или бедност, слава или нищета, дори този ни живот… ще премине. Но това, което Отеца небесен ни е обещал, което Сина Божи е извоювал за нас и със силата на Светия Дух ни е дал и дава постоянно, в Своята Църква, която Той основа и поддържа, никога няма да премине. И ние ще се удостостоим да сме Негови причастници и да пребиваваме в благодатта Му вовеки! Стига да опазим заповедите Му и да стоим твърдо във вярата, завещана ни от дедите ни.

        Това е всъщност и подтовката, и Пътя, и за нас, и за ближните ни. Това е и смисълът и на живота, и на делото, и на смъртта на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. За това и Господ се въплъти, затова бе сред нас, затова се пожертва за нас, затова и досега не се отказва дори от най-недостойните от нас. И няма да ни остави! И в най-силните, и в най-трудните ни мигове, защото това е естеството на любовта Му – кротка, но могъща, нежна, непрестанна, пожертвувателна – щом даде дори и Сина Си за нашето спасение. За да не погине ни един от нас, но да има живот вечен! А ние ще приемем ли този дар? Защото е трудно, защото е толкова много, толкова чудно и неочаквано, да прозреш, да осъзнаеш Истината и неизменно се налага да се покаеш, да поемеш трудния път. Така с многобройните примери на светиите за всеки от нас е ясно какво ни очаква и как да се справим.

        Свети Йоан присъства във всеки храм, иконата му е отдясно на тази на Иисус Христос на всеки иконостас, всеки вторник в седмицата е посветен нему, към него всеки ден отправяме молитви в своето лично правило. Вижте изображението му – облечен в кожи, сред скали, пустинник, аскет, постник. С разбъркани коса и брада. Чуйте как е викал в пустинята „Покайте се защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Странен и смущаващ образ! Но колко по-странно и смущаващо е това, което следва – цял Иерусалим и цяла Иудея и цялата Йорданска околност излиза при него и приема с покаяние кръщение във вода. Защо? Как? С вяра, с намесата на сам Бог. Затова не бива никога да униваме, и в най-разпътните и трудни времена да се молим, да се покаем и в църквата да намерим утешение и подкрепа. Защото Бог може всичко и прави всичко, за Своите верни, за нас.

        Възлюбени, нашият най-български светец, Св. Йоан Рилски, който е и храмов светия тук и покровител на Семинарията също като Св. Йоан Кръстител е основа на покаянието, пример на умилението, образ на духовното съвършенство, неговото име приема и Св. Йоан Кронщадски – истински молитвеник, извършил многобройни чудеса преди по-малко от 100 години, името „Иван” е най-разпространеното в България и това не е случайно!

        Нека не забравяме тези и всички други наши небесни застъпници и се помолим на Бога с особено усърдие на днешния празник да ни помилва и спаси, да отделим време, за да се обърнем сърдечно към Него и да дадем от силите и споделим някои от даровете ни – било храна, пари или просто да направим нещо добро за някой от многобройните нуждаещи се около нас. Защото това е заветът на нашия Господ, за това ни подготви Св. Йоан Предтеча, този пример ни дадоха светците – и да празнуваме! Сега и завинаги, заедно в Бога! Амин!

Изготвил Деян Петров, 2014 г.